Какъв беше животът на Дейвид Хейууд преди Пловдив?
Когато бях дете, пътувах много със семейството си. Търсейки житейските си корени, се озовах във факултета по философия в Лондонски Университетски Колеж (UCL). После работих в Британската Филмова Индустрия, но тя ми се стори повърхностна, затова напуснах и постъпих като държавен служител в Комисията по Расово Равенство. По онова време рисувах, за да намеря отдушник. Приятел художник ме насърчи да стана професионалист. Така започнах да уча в Колежа Сейнт Мартин в Лондон, където срещнах български студент, който ме покани в Пловдив.

Дълго се заседяхте на едно място, не ви ли липсва номадството? Художникът може да има и двете. Пловдив е добро място за артистична основа, и, разбира се, има много възможности за пътуване до градовете, в които излагаш.

Възможно ли е един творец в България да се издържа само от изкуство? Малко художници живеят от изкуството си. Мисля, че има такива, които могат да го сторят в Пловдив, защото българите са големи ценители и колекционери. В Лондон колекционерите купуват творби на художниците посмъртно – за инвестиция. На действащите творци определено им е трудно.

По някоя дума за пловдивските живописци…
Много пловдивски художници са вдъхновяващи, но е достатъчно човек да погледне работите на Слона, например. Те не са картини, изобразяващи света, а неща в света със свое собствено право. За какво повече може един артист да мечтае.

Освен с живопис, експериментирате и с други техники и форми…
По покана на Сдружение Изкуство Днес съм работил с такива разнообразни материали като компактдискове, електрически кабел, хладилници и даже – съвсем нищо. През октомври показах работи в конкурса Гауденц Б. Руф заедно с трима други номинирани пловдивски автори от общо 16 номинации.

Подлежи ли на дефиниране съвременното изкуство?
Съвременното изкуство е експерименталната предна редица на изкуството. Но това, което днес е видяно като велико и ново, често пъти е забравено утре. Така че е важно да не се гледа съвременната арт-сцена като единственото значимо изкуство. Но не бива и да се отхвърля просто като мода.

Пътят, който Дейвид Хейууд извървя в живописта?
Мисля, че по-ранните ми работи бяха по-буквални и директни, начин да кажа нещо на света чрез изкуството си. Сега искам да оставя моите работи да говорят, вместо аз да говоря чрез тях. Това значи да изоставиш в известен смисъл контрола върху работата и да позволиш на зрителя да внесе своята собствена интерпретация. Така картината принадлежи по-малко на мен и повече на света. Нещо като това да се отдръпнеш и позволиш на порасналите си деца да напуснат дома.

Новият живописен цикъл от колко платна е?
19 работи са. Първоначално бяха 23, но 4 бяха продадени преди изложбата.

Разкажете за нея!
Фигуративните елементи в картините са формирани от взаимодействието им със силните фактури, те не са просто насложени върху повърхността, но дължат формата си на контекста, в който са. Това ги съживява и прави зависими от техния свят, точно като нас.

Какво ще пожелаете на пловдивчани за Коледа?
Пожелавам им това, което умеят да правят най-добре от всички на Коледа: да се съберат със семействата си, да се скарат и поспорят, а после прегърнат и целунат – и това, докато ядат и пият колкото могат.

Изложбата на Дейвид Хейууд е в Студио 9 от 20 до 27 декември