От съвсем традиционното Невена, но заради любовта на майка ми към кратките форми от първите срички се е получило Нева. Като по-малка не го харесвах особено, но после реших, че си е много приятно име всъщност, хаха.
Освен това нямаш нужда от артистичен псевдоним.
Да. Непрекъснато ме питат разни хора това ли е цялото ми име и все трябва да убеждавам, че е цялото и си е мое, хаха. И фамилията си ми е истинската, идва някъде от Габровско – там има някакво село – Балинково или нещо подобно.
Как започна да правиш бижута?
Преди доста време майка ми беше взела някакви бижута за мен, които обаче аз преправих, вкарвайки разни мои неща и изграждайки някаква моя си естетика, и така постепенно започнах. Изведнъж се превърна в тотална мания да се занимавам с това.
Имаш ли образование в сферата на дизайна?
Не. От майка ми идва цялото знание за това кое как седи, кое е красиво, как да комбинирам – и за дрехи, и за бижута. Тя ме е научила на много неща. Влагам онова, което усещам, и се получава. Иначе уча aнимация, сега съм 4-ти курс в НБУ. Предстои ми работа върху дипломата – мислила съм върху няколко варианта, но ще трябва вече да се спра на един. Искам и там изразните средства да са с по-приложна част, с участието на кукли и разни други такива, не толкова с рисуване.
Материалите, които ползваш, са суперинтересни.
Хаха, материалите ме намират сами. Случва се да търся нещо, но в даден момент до мен достигат разни нестандартни неща. Въображението ми успява да сътвори нещо, което на пръв поглед не изглежда подходящо за бижу, но аз му вкарвам своя поглед и се получава.
Имаш ли някакви правила – материали, които не смесваш, неща, които не си подхождат?
Не знам. Всичко е до усет. Имам виждане за това кое с кое да комбинирам и дори материалите да са разностилни, се получават доста приятни комбинации.
Как идват идеите, градската среда провокира ли те?
Както средата, така и природата. Въпреки че наоколо е такъв хаос, аз подхождам с ирония и се получават нетрадиционни неща.
Представяш ли си хората, които ще носят твоите бижута?
Просто понякога някой като личност ме впечатлява и вдъхновява и си представям как би стояло на него.
Къде работиш, имаш ли си ателие, или можеш навсякъде?
Основно вкъщи. Едната стая вече е превърната в ателие, имам много книги в нея и всякакви джаджи. На друго място ми е по-трудно. Притеснявам се, че в някаква друга среда мога да имам потребност от даден инструмент и да не мога да си го намеря. Когато обаче имаш стимула и нещо те грабне, работиш, където намериш.
Мислиш ли концептуално колекциите си?
Понякога да, така направих с темата за морските деликатеси например. Оттам тръгна цялата идея с моделина. Дотогава гледах доста негативно на него, бяха ми се натрупали много в съзнанието онези сайкъделик бижута, които хората по разни фестивали носят, смесвайки няколко цвята по хиперкичозен и отвратителен начин. Един ден обаче взех черен моделин, който исках да използвам като подложка на диско брошките, и си казах какво ще си играя, но се получи страхотен ефект като кал и капки. Оттам започнах да експериментирам, взех цветен и така от калта се получиха морските брошки, хаха.
Сигурно ти се обаждат приятели в последния момент с молба за уникален подарък?
Винаги е в последния момент, хаха. Последният път беше за майката на един приятел. И аз му казах, ти доста мислиш за майка си, щом от толкова време планираш подаръка й. Добре, че вкъщи винаги имам резерв от материали. Така той директно си избра и уредихме майка му.
Когато правиш за някого конкретно бижу, нужно ли е да познаваш човека?
Помага ми. По-скоро за да съм наясно какво ще му приляга като емоционалност. Просто тези бижута по някакъв начин са и като амулети, в тях има заряд. Наскоро една прияталка, която си беше взела бижу от мен, ми разказа как я спасило в гаден момент. Тя учи във Франция и се наложило да се занимава с някакви бюрократични истории, цялата ситуация зависела от подпис, който една неприятна жена трябвало да постави. Като видяла бижуто обаче, жената започнала да ахка, да се възхищава и в общи линии това спасило нещата. Такива истории много ме радват.
За себе си правиш ли нещо?
Не сядам с идеята, че това е за мен, но като правя, остават и си ги харесвам, и нося. Освен това правя тест на всяко бижу – дали е удобно, дали не е прекалено тежко. В последно време за мен остана едно колие, което е страхотно, защото има няколко функции – с една голяма мида и кръг от малки перли, с карабинери, които се закопчават към рапан. Стои и като гривна, и като суперсемпло колие, а като се скъси, може да се използва и като лъжица, хаха.
Какво ти предстои през лятото?
Ами, работа. Все си мисля, че много лентяйствам и трябва наистина да усетя, че е дошъл моментът за почивка. Утре заминавам на един хартиен пленер в Сърбия. Това е нещо съвсем друго, защото досега с хартия не съм работила. Освен с изрезки.
Тази година участва в изложбата за книгоразделители.
Да, но пък те моите все бяха от някакви алтернативни материали. Предишните години имах едни с перо, тел и перли. Но ръчно правената хартия винаги ми е била интересна и по-скоро приложението й в скулптурата. Или пък направата на 3D обекти от хартия. Дори и бижута, защо не, въпреки че хората биха гледали на тях с особен поглед. Но то има възможност да е от хартия, а отгоре да е с воден ефект. Винаги има начин да се измисли.
Сподели някои имена, които са ти направили впечатление?
Един японец, мисля че се казва Кокивон Вонг. Открих го случайно в интернет и интересното беше, че точно един приятел ми беше казал, че трябва да започна да правя бижута, които да са по формата на ключицата и да нямат необходимост да се закачат, и попаднах на неговите неща, които са точно такива – страхотни, изящни. Винаги като се хвърли една готина идея в пространството и се оказва, че е реализирана. Той е суперинтересен. Прави още и бижута от хартия, съчетава ги с перли. Другата – това е Ан Демюлемеестер. Открих нейните работи и установих, че все едно сме си плюли в устата, хаха. Нещата й много ми прилягат като стил.
След пленера какво ти предстои?
Иска ми се малко да попътувам. Да отида до Шабла примерно, защото там е калната история, която най-много ме вълнува, а пък никога не съм ходила. А и пътуването много ме зарежда, направо ме възражда.
Бижутата на Нева можете да разгледате на flickr.com/photos/nevabalnikova/
и в бутик Paradise Garage (на ъгъла на ул. Цар Асен и ул. Кърниградска), Totally Еrected Fashion Studio (ул. Хан Крум 4Б), Noa Noa (ул. Кърниградска 13А), Octopus Industries (ул. Цар Асен 69)
