Малко повече от 50 години след смъртта на Едит Пиаф нейният живот и творчество не спират да вълнуват. Песните на Пиаф минават отвъд социални, езикови и национални различия, за да се чуе гласът на обикновения човек, на човека от улицата.
Публиката знае, че нейната драма съвсем не е измислена и преувеличена. През целия ѝ живот таблоидите пишат за трудностите, през които преминава: детство, тънещо в мизерия и пренебрежително отношение от най-близките хора, смъртта на пристрастената към наркотиците ѝ майка от свръх доза, смъртта на единственото ѝ дете, смъртта на най-голямата ѝ любов – красивият боксьор Марсел Сердан – в самолетна катастрофа, нараняванията, боледуванията и зависимостите. Но когато Едит Пиаф запява "Non, je ne regrette rien", тя въстава срещу всеки, който я съжалява. Тя граби с пълни шепи от живота, прегърнала го е страстно, дори в най-жестоките моменти: всяка мъка и всяка трудност си струват, докато има за какво да пее в песните си. Желанието ѝ да продължава да живее е огромно, но тялото ѝ няма тези сили. След години на влошаващо се здраве, през 1963 Едит Пиаф умира на 47-годишна възраст.
За Симон Берто
Симон Берто е родена през 1916 в Лион, Франция. Твърди, че е полу сестра на Едит Пиаф, но това е заради силната връзка и здравото приятелство помежду им. Някои биографи на певицата днес оспорват роднинската връзка между двете. Берто съпътства Едит през целия ѝ живот и остава до нея до последния ѝ дъх.
