Ейлиш ни Гуивна: разговор преди обяд

Тя обаче е наобичайна единствено по силата на светлите си очи и коса, докато самата писателка е далеч по-екзотична – един от най-важните писатели на Ирландия и с награда ПЕН, след седмица тя ще вземе в ръце своето първо издание на български и ще го прочете от край до край. Но да започнем историята от началото: когато синът на Ейлиш се жени за българка, за да може да говори с нея – а вече и с внука си – на техния език, тя започва да го учи. Така в Тринити Колидж в Дъблин попада в класа на Димитър Камбуров – преподавател и преводач, който пък решава да поправи липсата на името й в нашите библиотеки. Двамата събират Литературен обяд: сборник с разкази, които режат с точни думи, захранват любопитство със силни детайли (показващи интереса й към фолклора) и движат героите умело между страниците, по които най-универсалният език е храната. Ейлиш ни кани да опитаме работата й заедно с някои от любимите й ирландски вкусове на 15 март в Столична библиотека, но преди това срещнете се с нея в няколко въпроса – а после и в книжарниците, където сборникът й чака още топъл.

Как избираш момента, в който да пишеш? Или разчиташ на дисциплината и отиваш до бюрото, без значение как се чувстваш?

Не съм много дисциплинирана. Когато се почувствам завладяна в процеса, ми се иска да продължа да пиша възможно най-дълго, да не спирам. Ако не се чувствам въвлечена, е по-трудно… но това пък може да е знак, че не е нещо добро.

Боб от консерва върху препечена филийка. И ябълковият пай на майка ми. Не ям боб върху филийка често (иначе е толкова лесно за приготвяне: отваряш консервата, притопляш боба, препичаш филийката). Обичам пай, харесва ми и да го приготвям.

Голям въпрос. Но първото, което ми хрумва, е един от основните мотиви в приказките: стъклената планина. Това е невъзможната планина, която героят трябва да изкачи, за да спаси живота си (и да получи принцесата, замъка и т.н.). Задачата е непосилна, но той я постига с помощ-та на приятелите си – често това е принцесата. Харесвам този символ, който е особено ценен за младите хора – те трябва да изкачат най-различни видове стъклени планини, за да пораснат.

Да. Но няма да пиша за него и тук.

Миенето на чиниите. Вършенето на неща, които не ми харесват: да изпразвам съдомиялната; да подреждам къщата.

Мисля, че "престъпник" е съвършена дума за значението си – някой, който престъпва (маркировката). Много по-описателна е от английската. Харесвам и "хлаб", струва ми се напълно точна дума, а "кисила мляко" звучи толкова по-добре от йогурт. Винаги е приятно да чуеш "Сега, почивка!" по време на час по български във Велико Търново.

Нямам колекционерски инстинкт. Разбира се, имам голяма библиотека и съм особено грижлива с колекцията си книги на ирландски писателки (повечето са подписани). Имам няколко картини от Роузи Макгурен и ми се иска да бяха повече – обичам изкуството й. Иначе доста харесвам растения.

В работата ти има много предмети, които стават носители на силни емоции. Каква е системата ти да ги запомняш и разпознаваш, щом ги срещнеш?

Нямам система. Но обичайно помня миризми и предмети, които носят емоции.

Чета всичко. Негативната критика ме разстройва… за известно време. Всичко се забравя достатъчно бързо.

Навън. Морето. Пикник. Хубава платнена покривка, разпъната върху тревата. Скариди, сьомга, салата, прясно изпечен хляб и масло. Бяло вино. Семейството ми.