Ела с мен да пием чай

Всичко започва с история. Като тази на китайския император Шенонг, който през 2737 пр. н.е. почивал, облегнат на едно дърво. В ръцете си държал купичка сварена вода (според наскоро издаден декрет), в която случайно попаднали няколко листенца. Императорът отпил глътка от течността и най-общо казано – изобретил чая. Няколко хиляди години по-късно начините за приготвянето и поднасянето му са безбройни. Представяме ви три от тях:

Мента, листа от зелен чай и количество захар, от което не само устните, но и кръвта ви ще залепне. Това е рецептата за освежаващия марокански чай, който често наричат "берберско уиски". Сервира се в изящни чайници, налива се отвисоко и се пие по всяко време. Ако сте гост в марокански дом (тук говорим от личен опит), ще ви бъде предложена чаша. Не ставайте ненадминат европейски простак и го изпийте (наистина е вкусен). Традицията повелява домакинът да сервира чая три пъти, всяка чаша с различен вкус от предходната. "Първата – нежна като живота, втората – силна като любовта, и третата – горчива като смъртта." Но не разчитайте. Мароканците са малко немарливи.

Стотици пъти сме чели за Машенки и Наташенки, които скачат с думите "ей сега, гълъбче", за да сложат самовара, когато им е наредено. А в самовара (пристигнал от Франция благодарение на Екатерина Велика и популяризиран от литературата благодарение на Толстой и Достоевски) къкрят листа от силен черен чай, наречени "заварка". Не пълнете чашата си догоре, но не защото е невъзпитано. Заварката е силно концентрирана теинова напитка и освен ако не сте любител на мощната тахикардия, изисква да я разредите. Руснаците пият чая си чист, но на гост ще предложат и захар, и мляко. Както и дребни сладки. Противното се смята за грубост.

Популярният хонконгски "чорапогащников чай" се прецежда в голям чаен чорап, силно наподобяващ бежов дамски чорапогащник. Самият му цвят също бегло напомня такъв, но въпросният артикул в действителност няма място в направата му. Приготвя се от студен черен чай (листа от индийски и шриланкски сортове), мляко – най-често кондензирано, и лед, а технологията (която не е за всеки, поне според местните) отнема 10 до 20 минути, посветени на специално и многократно прецеждане.