Постепенната музикална градация ни води съвсем естествено към експлозия от звук и емоция. С всеки следващ куплет аранжиментът става все по-богат и наситен, докато в един момент стихва до пълно спокойствие. Именно това усещаме и ние, докато слушаме For Me – затишие след буря, шумолене на лек ветрец в клоните на дърветата и мълчанието на нощните улици.
Видеото предизвиква въображението ни и за момент забравяме, че не гледаме експериментално кино. С костюм, сякаш излязъл от The Holy Mountain на Алехандро Ходоровски, майсторката на виолончелото Илияна се превръща в главен персонаж на това омагьосващо аудиовизуално пътешествие. Неслучано за миг зърваме книгата Алиса в страната на чудесата, облегната на библиотеката в един от кадрите. Клипът, дело на Тихомир Рачев, е заешка дупка, от която не искаме да излизаме.
Понякога границата между фантазията и реалността е тънка като завесата между деня и нощта. Може би е парадоксално като традиционна японска чаена церемония насред соц апартамент, но се чувстваме много по у дома си между туловищата на задрямалите панелки, отколкото затворени между четири стени. Важен е човекът, с когото споделяме мига.
Песента е част от предстоящото EP на групата Never Gonna Let You Go, което излиза на 11 март. Дотогава навярно вече ще сме счупили replay бутона на For Me.
