Фабричен (д)ефект

На 28 ноември 1898 в близост до жп линията София – Кюстендил групата на белгийския индустриалец и филантроп Ернест Солвей открива своя фабрика за производство на захар. По-късно около мястото са построени 350 апартамента за нуждите на работническата класа и така спонтанно се ражда едно­именният квартал в тази северозападна част на града. Днес, след като смени няколко пъти собствеността си и служи за съхранение на част от Златния фонд на БНТ, сградата е оставена да се саморазруши – единствена алтернатива, произтичаща от статута й на паметник на културата. В слънчеви дни осанката й подсказва за героични минали времена, което ни води към мисълта, че би послужила като чудесен декор за снимане на филми.

Представяхме си я приятна и приказна като във филма на Тим Бъртън, а собственика й – артистичен като Уили Уонка. Но приказните представи често се пукат като сапунен мехур. Тук някога може и да са се произвеждали блокчета от любимия допинг, но днес сградата е префасонирана за нуждите на бизнеса – с прясно боядисана в бяло фасада и големи прозорци, обрамчени от качествена алуминиева дограма, за да не духа през зимата. В подземните етажи обаче, точно в сърцето й, кипи трескав артистичен живот, тъй като в един от филиалите се помещава алтернативното пространство на the fridge, което всеки месец ни събира на среща със съвременното изкуство.

Доскоро тук се произвеждаха любимите ни царевични пръчици, затова не е никак чудно, че от фасадата ни се усмихва леко глуповатият образ на рисуваното човече с шапчица от царевица – мяркали сте го от колата, минавайки по близкия булевард или от прозореца на влака покрай гара Подуяне. Напоследък вътрешността на поолющената от времето сграда се оказа тясна за всички желаещи да се включат в партита на списание 1 и Earthdance, но мястото е идеално за развихряне, затова чакаме още покани за забавления там.