Fast forward: Лятото

София, Денят на Съединението, 16.5 градуса в 10 вечерта, ръми. Редици от фарове се оставят без особено желание на гравитацията на града. Ние се спускаме по спиралата Лимнос-Кавала-Банско-София, но сърцата ни вече дърпат наобратно.⏪
Пет дни по-рано група кайтисти и волни души са превзели ферибота от Кавала и са го натоварили с очаквания за вятър, още малко лято и свобода, дори шампанско и парче луканка. Късаме със сушата, оставяме я да наглежда ежедневието и чакаме миризмата на препечени храсти, трева и билки след залез на Лимнос – първото, с което акостираш и последното, което ще се изтрие. Ароматът отваря път на брутално количество звезди в небето, а една оставя дълга дебела опашка за поздрав, докато караме към вечерята.⏵
Кайтистите имат късмет: прогнозата оправдава блясъка зад очилата, качулките и неопрените. Играта започва отрано за всички, които имат крила в главата и сила в краката. Наркотикът е един и името му е вятър. Няма място за нищо друго на този плаж – туристите с мега татуировки, коктейлите с чадърчета и луксозните шезлонги отлитат с фикитата.⏹
После късметът се обръща и вятърът пада. Тогава островът разголва други красоти: бяло фламинго прави парадна обиколка над малък залив с малък ресторант с много добри кюфтета от тиквички и кебапчета; амфитеатърът на годините на Христа разбутва историческо-пиратски интерес (само гледаме, нищо по джобовете); а соленото езеро и пещерата със сладка вода под параклиса отварят апетит за още патладжан със сирене и ципуро (за напреднали). Само докато чакаме вятъра, естествено. ⏸
Лошите новини обаче са по-бързи от вятъра и прищипват душите, само за да напомнят едно – носи си новите дрехи СЕГА, яж, пий, моли се и карай, каквото ти се отдава най-добре. ⏩
Почти сме на довиждане, последна вечер с октоподи, скариди саганаки и скордаля на богато с финални планове за ново крило и първи за улеите и пистите в бяло. Ами, това беше за това лято, перфектно закриване. Сега ще чакаме следващото – плюс кайт, минус кошера в главата.