Федерико Фелини: 10 задължителни филма

След като набира скорост по време на италианския неореализъм през 50-те, Фелини не спира да експериментира и постепенно пренаписва визуалните канони на киното с универсално обичани класики като 8 ½ и Сладък живот, които даже 50 години след излизането си продължават да са едни от най-спиращите дъха филмови попадения в историята. С кариера, разтеглена до цели четири десетилетия, в ролята на сценарист и режисьор, Фелини е сред най-продуктивните творци в тази сфера на изкуството. Дотолкова, че огромна част от произведенията му остават в сянката на собствените му шедьоври, някак леко забравени и пометени от модите на сезона. От позицията на времето най-добрите филми на Фелини обаче блестят по-ярко от всякога, а карнавалният подход в снимането им личи особено ярко, най-вече на фона на стерилното модерно кино. "Не аз режисирам филмите – те режисират мен", заявява Фелини и това твърдение го виждаме през всеки един от следващите 10 филма.

Смразяващата история на Джелсомина, продадена от майка си на пътуващ цирк, донася на Фелини първият му Оскар. Също така признание за изпълнителката на главната роля, съпругата му Джулиета Мазина и Антъни Куин като Дзампано – мъжът, който къса стоманени вериги. Боб Дилън пък признава, че песента Mr Tambourine Man е вдъхновена от филма.

Този 60-арски опус е толкова емблематичен, че само заглавието му описва цял един период от италианската история, която вдъхновява появата на думата „папараци“. Това е и първата колаборация на режисьора с Марчело Мастрояни, една седмица от живота на чийто объркан герой проследяваме на екрана. И да – заглавието всъщност е иронично.

Често определян като Част 2 от знаменитата Трилогия на отчуждението на Фелини, заедно с Пътят и Нощите на Кабирия, този филм разказва историята на професионални мошеници, единият от които се изправя пред тежки морални избори с естествено фатални резултати.

Проститутката Кабирия се появява като герой в предишен филм на Фелини (Белият шейх) като тук получава собствена пълнометражна история. Феноменалното изпълнение на Джулиета Мазина печели публиката, докато героинята ѝ се лута по улиците на Рим в търсене на любовта. Филмът е посрещнат с овации и донася на режисьора пореден Оскар и Златната палма от фестивала в Кан.

В първия цветен филм на Фелини границите между реалност и фантазия се размиват, докато буржоазна дама на средна възраст се увлича безвъзвратно по окултното. Критиците величаят този филм като едно от най-важните заглавия, част от движението за равенство на жените. При всички случаи това е по-малко известен, но гарантиращ удоволствие филм на гения.

Това е един от най-значимите филми на Фелини не само защото е почти автобиографичен – епизодичната структура на Сладък живот тук е качена на следващо ниво, а дизайнът на Данило Донати просто те кара да спираш кадрите на пауза, за да му се насладиш в детайли. Вътре е и последната поява на екран от легендата на италианското кино Ана Маняни.

Любим филм на плеяда от велики режисьори, сред които Стенли Кубрик, Мартин Скорсезе и Уди Алън, това е едва третият филм на Фелини, но без съмнение абсолютна класика. Историята проследява група млади мъже, които се опитват да задържат младостта, неумолимо изплъзваща се между пръстите им, докато обикалят из италианското крайбрежие.

Един от най-разтърсващите филми на Фелини започва в привидно спокойствие – група герои на хайлайфа отплават от Неапол на борда на луксозен лайнер през 1914. Тяхната цел е да разпръснат праха на наскоро починалата оперна певица Едмеа Тетуа. Следват серия от драматични обрати с кулминация едно от най-великите счупвания на четвъртата стена в историята на киното.

Даже да не знаете, че това е филм на Фелини, няма как да объркате стила на режисьора в тази пълна с колоритни герои комедия с действие, развиващо се в Италия през 30-те. Паралелите с детството на Фелини отново са налице, а всички луди персонажи най-вероятно са базирани на истински събития и роднини. Филмът печели Оскар и получава още две номинации.

8½

Често цитиран като най-големия принос на Фелини към киното, без съмнение това е филмът му с най-много последвали имитации и цитати, даже и опит за нещо като римейк. Ако сте се чудили какво се случва в главата на един режисьор – тук е визуализиран отговорът на този въпрос, изигран умело от Марчело Мастрояни. Също така Спомени от звезден прах и Ах, този джаз щедро са черпили вдъхновение по темата.