Филм, който няма да ни остави безразличен – разговор с Джеки Стоев за „Моят чичо Любен“

Автор: Нели Жекова

Георги Стоев, или Джеки, както повечето го познаваме, е име, което неизбежно свързваме с културния живот в страната ни, а и най-вече с киното в България. Невероятен актьор, сценарист и режисьор с над 50 игрални, документални и научнопопулярни филма зад гърба си. Всестранно развита личност, която освен с кино в живота си се е занимавал и с биология и с рисуване на карикатури.

Днес се срещаме с него по повод изложбата Оригинал и отпечатък на художника Любен Стоев и галапрожекцията на един от последните му проекти Моят чичо Любен, посветен именно на големия български художник. Тази събота в Одеон от 16:30 отбелязваме финисажа на експозицията с прожекцията на документалния филм.

Как решихте да организирате финисаж, у нас те не са сред най-популярните?

На финисаж идват предимно хора, които са харесали изложбата. На финисажите на Любо идваха доста повече хора, отколкото на откриването на изложбата. Надявам се, не, почти сигурен съм, че и сега  на финисажа ще има повече хора. А освен това е планирана и прожекция на филма.

Има ли все още хора, които гледат филмите повече от веднъж? Какво става, ако вече са гледали Моят чичо Любо?

Вече повече от десетина души проявиха интерес да гледат филма още веднъж. Дано е истина! Много хора не са гледали мои филми, но истината е, че не познавам нито един човек, който ги е гледал само веднъж. Сигурно има, разбира се, а може и да кажете, че не познавам много хора.

Истина е, но да ви дам проверен и документиран пример. Навремето в Благоевград имаше 56 000 жители. След като там даваха Патилата на Спас и Нели, от Кинефикация после ми съобщиха, че са го гледали 32 500 души. А в Благоевград не познавах никого.

Във  филма ви Моят чичо Любен се разказва за големия художник Любен Стоев. Кой е за вас Любен Стоев?

Любен Стоев ми е брат. Не ми е чичо. А филмът се казва така, защото големият ми син (Рай ван Цешау – рок звезда в Германия) разказва историята. Това май е почти семейна история. Ами да, а малкият ми син Антони е оператор на филма. Затова и поканих Никола Бошнаков да помага. Всъщност той е основният режисьор на филма, а аз помагах.

С какво българите трябва да запомнят художника Любен Стоев?

Преди време, когато говореха за него, обикновено уточняваха – а, братът на Джеки Стоев. След последните му изложби все по-често се случваше – а, Джеки ли? На Любен Стоев брат му.

Попитахме кой е Любен Стоев,  но е редно да попитаме и това кой е Джеки Стоев?

На този въпрос обикновено отговарям, че това съм аз. Човек, който понякога върши и смислени неща. 

За голяма част от нас името Джеки Стоев свързваме най-вече с киното, но може би не киното е било винаги планът ви? Какъв мечтаехте да станете като малък?

Мечтаех да стана цар. Много обичах току-що набрани бадеми и особено ако са белени. Ако бях цар, щяха да ми ги белят. Кеф!

Освен с киното се занимавате и с карикатури? Продължавате ли да рисувате такива?

Когато подарявам мои книги, винаги правя лична рисунка с подпис. Наесен мисля да направя и изложба с такива посвещения. 

Въпросът, който задаваме на всеки човек, свързан с киното, е имате ли си любим режисьор?

Чарли Чаплин – естествено.

Може би странен въпрос, но бихте ли се определили като галеник на съдбата?

Да. Защото умея да се радвам на дребните неща. Но иначе не съм дребнав. 

Значи може да се каже, че сте щастлив човек?

Да, защото щастието не е колко неща имаш и колко медала за храброст си получил. Просто щастието е въпрос на характер. А аз от моя характер не се оплаквам. А и по принцип предпочитам не да се оплаквам, а да се хваля. А най обичам да ме хвалят. Случвало ми се е.

Някои казват, че гениалността е 1% талант и 99% труд, при вас как е?

Това са глупости, разбира се. Гениалността е 100% талант, а
трудът е просто задължителен. Това е… което мен ме е наскърбявало.

Кой бихте казали, че е най-успешният ви филм?

Това не е ли въпрос, който е редно да зададете пò към края на кариерата ми?

За финал искаме да зададем може би един банален, но нужен въпрос – защо трябва да се гледа Моят чичо Любен?

Най-вече защото филмът е интересен, вълнуващ, на места смешен, а на места и малко тъжен, но нито за секунда не е скучен или безразличен. Това не са мои думи, а дочути или подслушани разговори. Даже един приятел ми разказа, че след филма една непозната жена, която седяла до него, възкликнала учудена: „Да не му се надяваш на тоя!“. Вероятно ме е гледала по телевизията да дрънкам дивотии с Джони Пенков.

Снимки: ГАЛА ФИЛМ и Българска национална филмотека