Напоследък битките са по-скоро част от психологическата травма на героя, отколкото цялата история. Такъв е случаят и тук, в първия не-марвълски филм на Братя Русо от 2006 насам. Cherry е интересен хибрид, като, от една страна, е издържан в красиви, изчистени кадри, блестящи и подходящи за супергерои, от друга – сюжетът има дълбочината на наркодрама в стил Trainspotting. Иронията и странният хумор, които бяха запазена марка на режисьорския тандем в първите им опити зад камерата, се завръщат в целия си блясък. Все пак този филм определено не е насочен към детска аудитория – ръцете им са развързани и в резултат има изобилие от мръсни думички, брутални обрати и поразителни кадри.

Технически погледнато, Cherry е любовна история от типа момче среща момиче. Момчето е Том Холанд, който в началото на филма се задава с очилца и смешни дрешки, но постепенно го виждаме как се накланя към тъмните кътчета на съзнанието си, превръщайки се в закоравял престъпник. Момичето е Сиара Браво, познаваме я от Big Time Rush по Nickelodeon и тук също е ангелски красива, а в очите ѝ виждаме необяснима тъга. Връзката им напомня всеки романтичен сериал в последно време, но това се променя и отношенията им ескалират и намират място в орбитата на Паника в Нийдъл Парк или Сид и Нанси. За това помага и военният период на героя без име на Том Холанд – шегите и закачките без предупреждение са заменени от глави без очи и горящи трупове. И това е само началото.

Cherry създава едно усещане за епичност не само със солидната продължителност от 2 часа и 20 минути, но и с близо 20-те години, през които се развива историята. Детайлите са толкова много и неочаквани, че в един момент главата ти просто закипява от тях. Няма как да е иначе – това е истинската история на Нико Уокър, войник и банков обирджия, по чиято книга е сниман филмът. С други актьори в главните роли обаче Cherry може би нямаше да се получи. Том Холанд изключително добре кове всички сложни трансформации в живота на героя си. Дотолкова, че от очите му извира онзи мрак и отчаяние на хората без нищо за губене. Сиара Браво дори на дъното блести като една истинска принцеса, макар и леко изцапана от тинята.

Въпреки няколко странни обрата в сюжета, за които сякаш е имало нужда от следващ драфт на сценария, Cherry има стил, послание, има и смелостта да го предаде без цензура. Обикновено темата за наркотиците се величае в мейнстрийм продукциите или пък е изведена като крайна драма във фестивалното кино. Тук виждаме пълния цикъл в живота на пристрастения, при това по начин, достатъчно увлекателен за масова публика. Това не е нещо лошо – ако филмите с послание достигат до повече хора, мисията им е максимално изпълнена. Cherry определено не е кино за всеки вкус. Може би ще се окаже прекалено краен за някои и недостатъчно арт за други, но пък като нищо ще се превърне в култ. Предстои ни да разберем.