За да направи ситуацията по-сложна – темата тук са исторически събития от 60-те и най-мрачната страна на борбата за равенство между расите в Америка. Въпреки това филмът Judas and the Black Messiah се е хвърлил точно в тези дълбоки води, като резултатът е, меко казано, впечатляващ. Социалният контекст настрана, това е разказ за историята на мошеника Бил О‘Нийл, който се внедрява в Черните пантери по поръчка на ФБР с една единствена цел – да шпионира лидера им Фред Хамптън. Няколко важни факта от американската история: Черните пантери са афроамериканска организация за граждански права, която не вярва в учението на Мартин Лутър Кинг – те преследват мечтата за равенство с въоръжена съпротива и агресивен отговор на полицейското насилие.
Филмът е базиран на исторически събития, но подходът му е по-скоро психологически – той е сблъсък между революционера идеалист и практичния нагаждач, който е готов да предаде всеки и всичко за малко пари. В ролята на този своеобразен Юда е Лакийт Станфийлд, един от актьорите с ярко изгряваща през последните години звезда покрай запомнящи се герои в Sorry to Bother You, Uncut Gems и Вади ножовете. Законът е представен в лицето на Джеси Племънс, който попълва колекцията си от роли на мазници (Black Mirror, Breaking Bad, Fargo) с агента на ФБР Рой Мичъл. Истинската звезда във филма обаче е Даниел Калуя, който като истинския гуру и месия открадва всяка сцена, в която се появи. Това превъплъщение му донесе заслужен Златен глобус, но признанието не е нещо ново за актьора, иначе англичанин с театрална школовка, който вече получи номинация за Оскар преди три години с Бягай!. В списъка с филмите му също блестят заглавия като Вдовици, Queen & Slim, Сикарио и Черната пантера, само че от киновселената на Марвел.
Високо оценена е и музиката към филма – тежък агресивен фънк, точно като за епохата, със специална авторска песен на изпълнителката H.E.R., носеща тематичното име Fight For You. Режисьорът и сценарист Шака Кинг може би ще влезе в историята като първия творец, дебютирал със стоунърска комедия на Сънданс и няколко години по-късно избухнал с тежък политически трилър. Макар Judas and the Black Messiah да има своите недостатъци най-вече в техническо отношение, енергията му е толкова чиста, че просто те увлича в злокобните тайни на борбата за справедливост, за които никоя от страните в конфликта вече не иска да говори.
Без да се опитва даже да постигне изчерпателност по темата, Judas and the Black Messiah прави нещо повече – предава страшно голямо послание в една малка история. Това е безкрайно тъжна сага за революцията, стига само да четеш между редовете.
