При Мавританецът ситуацията е една идея по-сложна: обвиняемият е Мохамеду Салахи, затворник в Гуантанамо, считан за човека, вербувал всички участници в атентатите от 11 септември. Адвокатът е Джоди Фостър в ролята на Нанси Холандър – ревностна защитничка на човешките права, за която обаче Салахи не е човек, а просто дело и възможност за пореден боксов мач с правителството. В ролята на прокурора идва Бенедикт Къмбърбач: подполковник със силно изразен южняшки акцент, който, освен че е уставен боец и християнин, има и личен мотив за справедливост – най-добрият му приятел е бил в един от самолетите, пробили Кулите близнаци. С подобни участници в историята драмата е гарантирана, а летвата се вдига допълнително, защото всичко тук е базирано на реални факти и събития.

Филмът вдига завесата с последните мигове на свобода на Салахи – той е на гости на семейството си в Африка, когато се появяват властите. Причината е братовчед му, член на Ал-Каида и един от съветниците на Осама бин Ладен, а уговорката е, че американците искат само да си поговорят, нищо повече. Привидно няма поводи за безпокойство. Въпросният разговор обаче приключва с качулка на главата, месеци всевъзможни изтезания и последна спирка затвора Гуантанамо – лагер за извънсъдебно задържане, разположен в едноименния залив на Куба. Адвокатката Нанси Холандър заварва Салахи със смачкана психика, самоличност, сведена до затворник номер 760, с единствен приятел глас отвъд огражденията, който може би е въображаем. В ролята на всеки друг персонажът на Салахи би бил прекалено голяма лъжица, но в този комплексен образ умело се превъплъщава Таар Раим. Френският актьор от алжирски произход, който изгря с Пророк на Жак Одиар и продължи да блести във филми като Миналото и Нашите деца. Интересно е, че той вече има участие в продукция по темата 9/11, само че от другата страна – играе агент на ФБР в брилянтния минисериал Призрачната кула. Таар Раим изважда нюанси и детайли в страданието на лишения от свобода, които просто няма как да ни оставят безучастни. Джоди Фостър спечели Златен глобус, а той остана само с номинация, но определено Таар Раим е звездата на филма поне в актьорско отношение. Специално споменаване заслужава и Шейлийн Удли, която всеки път е толкова добра, че сме почнали да го приемаме за даденост. Тук тя е човешката съвест на разказа.

Мавританецът бележи голямото завръщане на Кевин Макдоналд след филми като Последният крал на Шотландия с Форест Уитакър и Правилата на играта с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Макдоналд е от онези режисьори с железен кастинг и незабравими изпълнения, изстискани от актьорите в борба със зъби и нокти. В случая, без няколко малки момента на ненужна сантименталност, които сме склонни да пренебрегнем, резултатът е повече от впечатляващ. Мавританецът плува в опасни политически и социални води, взема опасни и рисковани завои, но в резултат ни кара да фокусираме съзнанието си върху някои от най-тежките теми на съвремието.