Minari е поредното доказателство. Той ни води през перипетиите на корейско семейство, което мести адреса си в Арканзас през 80-те, и така съвсем заслужено лентата прибра Златен глобус в чуждоезичната категория. Английският вътре е сведен до реплика тук-там, докато драмата се разиграва изцяло на родния им език. Всъщност сюжетът се води по истинската история на родителите на режисьора Лий Айзък Чънг и със сменени имена филмът е разказан през очите на 7-годишното му Аз. Затова и цветовете са красиви и наситени като в анимация, а конфликтите – идея по-приказни. Напоследък сме свикнали драмите да идват с прегорели кадри и нащърбен монтаж. Minari поема в противоположната посока и резултатът е, меко казано, впечатляващ. Все пак операторът Лаклън Милн може да има малко кредити, но част от тях са Лов на диви хора на Таика Вайтити и епизоди на Stranger Things – точно по темата. Самият Айзък Чънг пък предизвиква фурор в Кан с първия си филм Munyurangabo, но подобаващо продължение с години не идва и всички леко забравят за режисьора. След безброй опити да анализира чуждите житейски съдби той насочва разреза на характери обратно към детството си и така създава този неоспорим шедьовър. С темата за емиграцията, конфликтите между поколенията и запазването на родовата идентичност този филм би трябвало да докосне всеки българин по един специален начин. И в случай че ви е любопитно – minari е растение от рода на водните капки с произход от Източна Азия, нещо като японски магданоз със специална символика във филма.