Напоследък сме свикнали бруталните драми да идват от гетото, пълни с грозни интериори, сред които камерата се клати, а героите са на ръба на човешкото.
Pieces of a Woman е пълна противоположност на тази концепция: действието се развива в съвременен Бостън, американска висока средна класа, където перфектната на повърхността двойка Марта (Ванеса Кърби) и Шон (Шая Лабъф) очакват появата на своята дъщеричка. Единственият проблем на хоризонта изглежда властната майка на героинята, налагаща контрол с помощта на пасивно-агресивни ходове (в ролята невероятната Елън Бърстин). После идва самото раждане, предадено със заснета почти в един кадър 24-минутна сцена, пред която всичко досега по темата в киното бледнее. Драмата влиза в живота на Марта и до края на филма проследяваме как тя се справя с тъгата, изживява своя траур и постепенно успява да залепи малките парченца, на които е разбита душата ѝ.
Ванеса Кърби прави ролята на живота си, в напълно непозната територия за феновете, които я асоциират предимно със секси имидж и студено излъчване в Короната и Мисията невъзможна. Шая Лабъф за пореден път доказва, че има причина отново и отново да повтаряме името му – тук като опечален баща, който се бори със собствените си демони, като изпълнението се нарежда в личния му топ сред роли като Джейк от Американски мед и Тайлър от The Peanut Butter Falcon. Елън Бърстин пък успява да ни разплаче по един съвсем различен начин от финала на Реквием за една мечта.
Овен с актьорска игра за Оскар във всички роли Pieces of a Woman впечатлява с изящния си начин на заснемане – цялата трагедия се разиграва сред ярки цветове и красиви кадри, дело на Бенджамин Льоб, иначе зад камерата на зловещата класика Mandy. За последно оставихме най-големия шок – сценарист на филма е Кейта Вебер, която преживява същото в истинския живот, като единственият начин да запази разсъдъка си е да избяга в Берлин и да напише този скрипт. Бащата на нейното дете пък е партньорът ѝ в личен и професионален план Корнел Мундруцо – режисьорът на този филм. За пореден път болката в реалността води до катарзис през изкуството, а най-грозното страдание е гориво за красота. Защото въпреки трагичната си тема Pieces of a Woman създава усещане за надежда, за вечното ново начало, за кръговрата на вселената и нашата малка роля в него. По тази линия можем да го сравним с филмите на Ингмар Бергман.
Pieces of a Woman със сигурност не е лесен за гледане, но ако се престрашите да си го пуснете – няма да съжалявате. Или поне няма да останете безразлични.
