Психотерапевт, историк, социолог, философ и издател на трудовете на Фройд напълно разнищват проблема в тази многопосочна дискусия.
Бащата на психоанализата може да бъде разгледан в различна светлина. Ако изберем да го причислим към философите, то това би означавало да заявим, че той е забележителен философ на субекта, на несъзнаваното, културата и социума. Това обаче би означавало, че приемаме вижданията на Фройд по-скоро в теоритичен, та и общочовешки план, прилагайки ги върху различни области на живота.
От друга страна да откъснем размислите на Фройд от прекия им контекст би означавало да отнемем важна част от значението им, особено в практически ред на мисли. Конкретиката на понятийната система и посоката на идеите му може да бъде определена както за вечна, така и за остаряла; както за изначално вярна, така и за субективна. В заключение можем да заявим, че Фройд се оказва силно противоречива личност въз основа на начините, по които разглеждаме вижданията му и начините, по които ги прилагаме към собственото си битие. Така или иначе, независимо дали го харесваме, или не, сме сигурни, че ще се получи един интригуващ дискурс.
Кой и как употребява възгледите на Фройд за човека и света? Философите или практиците и теоретиците на работата с душата са по-възхитителни в начините, по които използват Фройд или стъпват върху раменете му за нови открития?
Свиваме рамене и оставяме диспута на специалистите. Понякога пурата е просто пура, а философията – просто философия.
