Технически погледнато, те не са дори уан хит уондър – емблематичната им песен Hard Times първо се нарежда между класиките, а чак след това става нещо като хит. Въпреки това те са сред най-обичаните клубни банди в края на 60-те, когато не спират да разцепват всяка вечер със смазващи появи на живо. Вътрешните проблеми на групата и на самия Бейби Хюи ги лишават от шанса на живота им. Но за това след малко. Нека първо ви върнем към края на 50-те в Ричмънд, малко градче в щата Индиана. На сцената с училищната си група скача Джеймс Рейми – момче на 16, което в резултат от разстройство на жлезите се издига на 196 см и тежи 160 килограма. Никой няма време да се подиграва, защото Рейми е завършен шоумен – той спечелва всички още с присъствието си зад микрофона. За сценично име пък избира анимационния герой Бейби Хюи – голямото, тромаво, неадекватно, но добродушно пате, което все прави поразии заради габаритите си.
  
През 1963 Бейби Хюи се мести в Чикаго,заедно с най-верните си авери Мелвин "Дийкън" Джоунс (органист/тромпетист) и Джони Рос (мултиинструменталист). Много скоро трио-екипажът качва на борда още десет членове и се забива в категория психеделичен соул с лайфове, за които се разказват легенди. По това време върху главата на Рейми се вият афрокъдрици, излиза на сцената в традиционни африкански роби, а освен с божествени вокали впечатлява публиката с ритмични фрази, които изстрелва в такт между инструменталните части на парчетата. Сега бихме описали това с „рапира на фристайл“ – тогава просто са нямали израз за целта. Baby Huey & the Babysitters са толкова успешни, че всеки от тях прибира пари за една нова кола… на седмица. Повечето банди по това време не са излизали от квартала си, а те свирят в Париж на илюминатски бал и списание Vogue пише статия по темата. Толкова са заети с участия, че нямат време да отидат в студио за цял албум – имат единствено сингли тук и там. Накрая обаче влизат в полезрението на Къртис Мейфийлд – абсолютния бог на соул музиката по това време, който подписва с тях договор за плоча и даже смята да я продуцира. Звездите най-после са се подредили за Бейби Хюи.

Тогава обаче за секунди всичко се разпада. Рейми вече е тежко пристрастен към хероина – нещо, което останалите в бандата не подозират поради огромните му размери и непрестанната употреба на алкохол. Хващат го като в сцена от филм – Мелвин Джоунс понечва да си забърка корнфлейкс за закуска, но от кутията изпадат лъжичка, спринцовка и пакет с наркотици. Следва скандал, при който Джоунс напуска бандата моментално. Оказва се, че Джони Рос вече си е тръгнал от групата преди няколко дни, просто никой не е разбрал.

  
Годината е 1970. Имат едва 30 минути записан материал, крайно недостатъчно за цял албум. Останал без детегледачи, Бейби Хюи съвсем заорава в дъното. Започва да изпуска участия, спира да се появява за записи и теглото му достига близо 200 килограма. Намерен е мъртъв в края на октомври, в ужасяващ долнопробен мотел – сърцето му просто не издържало на напрежението. Светът преди броени дни е загубил първо Джанис Джоплин, а после Джими Хендрикс, така че дори смъртта му не влиза в новините. Освен това Бейби Хюи е на 26 години – за малко не му достига да е част от небезизвестния клуб.

Като собственик на вече записаните тракове Къртис Мейфийлд продуцира албума и запълва с инструментални кавъри минутите вътре до 41. При излизането си плочата The Baby Huey Story: The Living Legend не се продава – бандата е успяла да загуби феновете си и вече е забравена. Докато не настъпват 80-те, когато хип-хоп продуцентите я изравят в магазините за винили и изтупват прахта от нея. Парчетата Hard Times, Listen to Me и Mighty Mighty Children стават едни от най-семплираните песни в историята, а Ice Cube, Ghostface Killah и A Tribe Called Quest превръщат грууви соула на Бейби Хюи в хитове за едно ново поколение. Wu-Tang Clan ги включват в компиланцията със семплите си Shaolin Soul, а през 2010 The Roots отдават почит на легендата с кавър в албума си Wake Up! и John Legend зад микрофона.

  
Всички те са единодушни – Бейби Хюи е оказал значимо и важно влияние за създаването на рап музиката. За съжаление най-вече след смъртта си. А може би е нямало друг начин – някои звезди греят прекалено ярко, за да продължат да светят дълго.