Работим по него още от лятото на 2000-та, но едва 2 години по-късно беше издадено нещо, защото всичко ставаше доста трудно. В един момент просто ми се искаше първата серия – Трикраки кучета, да приключи, защото бях ужасно уморен – не от работата по проекта, а от всички странични дейности по намиране на пари и разпространение. Изобщо не съм имал идея да стане подобна поредица, но още на трети-четвърти епизод от Трикраки кучета хората започнаха да питат каква ще е следващата история. И така – продължихме с 36, Апартаментът, сега и Котките.
Предполагам, не съжаляваш, че приключението е продължило?
Когато съм започнал нещо, в което вярвам, не ми е лесно да го изоставя. Обичам да завършвам нещата, вътрешно не ми е спокойно да прекъсна нещо. Естествено, не мога сам да си измислям историята, да се снимам сам в нея и най-добре да си я чета само аз. В целия процес участват доста хора – Симеон Леви, Мирчо Мирев, помагат и много други. И все пак, ако аз спра да се занимавам с този проект, той ще спре да съществува. Ако някой от другите се откаже, ще намеря негов заместник, колкото и да е трудно това.
Издаването на Котки продължи доста дълго…
Планът беше тази поредица да приключи за една година. После стана година и половина, две… и в крайна сметка ще приключи за две и половина. Но не сме обещавали някаква периодика – да излиза в сряда или в петък, пък и историите са самостоятелни. Предвиждаме последният епизод да се появи в началото на октомври.
Какво след Котки?
Следващото издание на Paper Movie… Ако въобще има следващо – защото то ще се появи само когато почувстваме, че имаме достатъчно силна история. Ще бъде една цяла история, епизоди с продължение.
И вероятно ще бъде още по-амбициозно?
Не обичам думата амбициозно. Да кажем просто, че аз ще имам доста по-високи изисквания за историята, с нея няма да се занимавам само аз, а и още няколко души. Ще е по-голяма, с повече епизоди и повече кадри на епизод, самите кадри също ще бъдат по-мащабни. Тя дори вече се мисли, не знам дали ще отнеме една година или пет – просто няма да излезе, докато не е достатъчно силна. Когато я направим интересна и балансирана, ще познаем, че е готова.
Трудно ли се работи с актьорите? Виждаме, че в някои от епизодите снимате дори възрастни хора…
Все пак възрастните хора не са родени възрастни. В епизод 20 са снимани баба ми и дядо ми, които много ме обичат и нямаше как да ми откажат. По принцип на възрастните хора се плаща, така ми се струва коректно, трябва да им се компенсира този ангажимент. Често и аз съм се чудил как хората се вживяват и се търкалят по земята, когато се наложи. Знам, че всеки като по-малък си е представял себе си във филм, но човек пораства и това си остава мечта. Така че, макар и да не се вижда, на хората им е интересно да влязат в някаква роля. За някои изобщо не е важно каква е ролята, други са много претенциозни. Ето например трябваше ни момиче, което да играе труп – две девойки се отказаха, сигурно си представяха зеленясали, разлагащи се тела. А третата, напротив – много се изкефи, че ще бъде именно труп.
Как подбирате музиката към епизодите и историите на Paper Movie?
Още за Трикраки кучета исках да има саундтрак, но в крайна сметка имахме само две парчета, едно от които изгубихме. При 36 парчетата бяха вързани с конкретна сцена от историята и музикантите сами избираха тези, за които да направят музика. В Апартаментът са важни не толкова събитията, затова там музиката беше за героите – предварително бях дал на изпълнителите една-две страници описание на героя, за да могат да си го представят добре. При Котки вече всеки епизод е различен – на хората, които правят музиката, казвам, че единственото важно нещо е парчето да има атмосфера, да бъде филмово. Не всичко ми харесва, но най-важното е да пасва на историята.
Знаеш ли за друг подобен проект, някъде в чужбина?
Фотокомикс, фотороман има поне от 40-те или 60-те години на миналия век. Но проект като нашия, който се разпространява безплатно – за такъв не съм чувал. Дори би ми било интересно да видя такъв – не се притеснявам от някаква конкуренция, но все още не съм открил.