С размах успява да създава съспенс ала идола си Хичкок и да ни вкарва в комплексни емоционални състояния. С черно чувство за хумор и ирония пък са пропити дори най-тежките му драми. Визуалният му почерк се променя от филм във филм, но брилянтно кадрираните сцени успяват с изящен минимализъм да кажат толкова много. Защото Трюфо е преди всичко разказвач – никак не е случайно, че две от номинациите му за Оскар са именно в категория оригинален сценарий. Той се нарежда сред любимците на Новия Холивуд – вълната, променила американската киноиндустрия: Скорсезе споделя, че динамичният монтаж с глас зад кадър в Добри момчета е вдъхновен от Жул и Жим; Спилбърг винаги споменава 400-те удара и Американска нощ във вечните си филмови вдъхновения, а ако Уди Алън не си е признал колко екранният му герой прилича на серията филми за Антоан Дойнел, значи е лъжец.

Иначе Трюфо е роден в Париж през 30-те. Негова майка е Жанин дьо Монферан, секретарка в списание, а баща му е неизвестен, затова в първите месеци след раждането му е отглеждан от дойка с цел да се избегне скандалът. Скоро детето е припознато от Ролан Трюфо, служител в архитектурно-декораторско бюро, но с това семейните перипетии на младия Франсоа не свършват – той е подмятан между гледачки и роднини през цялото си детство. Започва да живее при родителите си едва на 8, в двустаен апартамент, където няма собствена стая и се налага да спи в коридора. По това време се запознава с най-добрия си приятел – Робер Лашне, който е протипът на Рене Биже в 400-те удара. Заедно хлапетата бягат от училище, за да се промъкват тайно в киносалона и да гледат филми по цял ден.

Трюфо изхвърча от няколко училища, като на 14-годишна възраст решава да се самообразова и си поставя за цел да гледа по три филма на ден и да чете три книги на седмица. През 1948 създава свой собствен киноклуб, покрай който се запознава с Андре Базен – вече известен критик и водеща фигура във филмовото общество. Двамата моментално се сприятеляват, а Базен често помага на Трюфо със спасяване от финансови затруднения и проблеми с властите. Също така творят усилено за най-значимото списание за кино Cahiers du cinéma. Кариерата му на кинокритик за съжаление е прекъсната от служба в армията, небрежно дезертьорство, затвор и позорно уволнение.
Следва кинодебютът му, вдъхновен от собственото му проблемно детство 400-те удара, който печели награда за най-добра режисура на фестивала в Кан през 1959. Трюфо се превръща в лидер на Новата вълна във френското кино, която се опълчва срещу безсмислените комерсиални филми на сезона, като залага на дълбоки и истински, често автобиографични истории. Също така камерата се взема в ръка, подходът е импровизационен, а улиците на Париж се превръщат в снимачна площадка. Много скоро Трюфо заедно с останалите филмови революционери променят кино вселената – завинаги.
400-те удара
За първия си филм Трюфо, тогава на 27, се връща към детството си, като го изживява отново през очите на младия актьор Жан-Пиер Лео, който за първи път се превъплъщава в ролята на живота си – Антоан Доанел. Печели и награда за най-добър режисьор в Кан през 1959 година.
Стреляйте по пианиста
Вторият филм комбинира двата любими жанра на младия режисьор – неореализъм и ноар в един оригинален микс с динамично действие, което не спира и за секунда. Недооценен от критиците при излизането си, филмът се превръща в абсолютен култ през следващите години.
Джобни пари
Драма за съзряването, в която дете се изправя пред серия от битови проблеми, докато трябва да се справи с тежкото си семейно положение. Напълно в духа на останалите филми на Трюфо по темата, този път той добавя и доза провинциална депресия.
Откраднати целувки
Антоан Доанел не е планиран като герой с продължение, но историите на екранното алтер его на Трюфо толкова докосват публиката, че филмите с новите епизоди в живота му са неизбежни. В този къс виждаме несполуките му като пиколо, детектив и тв майстор.
Веднъж да дойде неделя
Булевардната литература винаги е била средство за вдъхновение на автора през различни периоди на кариерата му, като тази преработка на романа на Чарлз Уилямс се оказва последният филм в кариерата на режисьора, своеобразен трибют към киното от детството му.
Нежната кожа
Трюфо умее да пребоядиса нещо тривиално като любовната авантюра на женен мъж, вдъхновена от статия във вестника, в трилър, пълен с емоции и обрати, който те държи на ръба на седалката до последната минута. Един от най-незаслужено забравените му филми.
451 градуса по Фаренхайт
Англоезичната адаптация на едноименната антиутопия на Рей Бредбъри с Джули Кристи и Оскар Вернер не успява да превърне Трюфо в любимец на Холивуд, но пък оставя една от най-големите класики в научната фантастика, днес по-въздействащ от всякога.
Младоженката беше в черно
Булка, чиято сватба е развалена от кървав инцидент, си прави списък за отмъщение и започва един по един да убива виновниците. Звучи ви познато? Според Куентин Тарантино – няма прилика с Убий Бил. Иначе филмът на Трюфо не блести с екшън, а с брутална тънка психология.
Американска нощ
Един от най-великите филми за правене на филми в историята. Ако сте си мечтали да се пренесете на снимачна площадка, за да настигнете цялата лудост, която се случва зад кадър – това е заглавието. Уникална, безумно смешна комедия.
Жул и Жим
Още от първите секунди Жул и Жим ни засмуква в своя свят на приятелство, неподвластно на войни и любовни страдания, последвани от мимолетно щастие като прелюдия към нова доза тъга. Всичко това тича в един объркан даже по съвременните стандарти любовен триъгълник, а когато филмът свърши, импулсът ни казва да си го пуснем отново. Абсолютен шедьовър, неподвластен на времето, велик сега толкова, колкото и при излизането си през 1962.