Ако някой се пита как изглежда импресионизмът в скулптурата, то най-точният отговор е Роден. Той ползва същите новаторски принципи, с които Моне и Мане променят живописта, но в триизмерна форма. Най-значителното му произведение е Портите на Ада, което започва през 1880 и така и не довършва. Всъщност знаменитите Мислителят и Целувката, с които най-често се свързва името на този скулптор, първоначално са били част от безбройните детайли на Портите. Мислителят например е събирателен образ на поета, и по-конкретно на Данте и Бодлер, които вдъхновяват Роден за монументалната творба. Целувката също има своите конкретни прототипи, но е била приета доста противоречиво от съвременниците си заради откровения еротичен реализъм.
Камий Клодел (1864–1943)
Драматичната й любовна връзка с Роден и неговото мощно влияние я оставят малко или много в сянката на историята. Но Клодел все пак успява да се разграничи и да развие собствен, типичен за женската й природа емоционален и чувствен стил в скулптурата. Едно от най-значимите й произведения е композицията Зрялата възраст – въздействаща алегория на непреодолимата й раздяла с Роден. И въпреки че биографите все още пишат жълтите страници, Камий Клодел вече отдавна е получила самостоятелно признание като рядък творчески гений на времето си.
Аристид Майол (1861–1944)
В началото, поощрен от Гоген, Майол се увлича силно по гоблена и наистина успява да възроди това изкуство във Франция. Но много скоро след това се отдава на малката пластика от теракота, а по-късно и най-трайно – на масивните скулптурни форми. Любима тема на зрялото му творчество е женското тяло. Така с опростените и класицистични обеми на своите произведения Майол се превръща в предшественик на модерните тенденции, развити по-късно от Хенри Мур и Алберто Джакомети.
Емил-Антоан Бурдел (1861–1929)
Бурдел ползва моделите на гръцката и средновековната скулптура, за да възвърне класическата роля на скулптурата като неизменна част от архитектурата и публичната среда. Затова той се счита за един от пионерите на монументалата скулптура на 20 век. Дори и учителят му Роден става негов възторжен почитател. Особено известно произведение на Бурдел са скулптурните фризове по фасадата на театър Шан-з-Елизе в Париж, изобразяващи превъплъщенията на драматичните изкуства и музите.
Антонин Мерсие (1845–1916)
Мнозина тук го познават най-вече като учителя на известния ни скулптор Андрей Николов в Еcole des Beaux Arts в Париж. Но Мерсие има забележителна биография на професор по рисуване и скулптура, член на Френската академия, който печели завидна популярност на 29 години със своите Давид и алегорията Gloria Victis, отличени с медал на Парижкия салон през 1874. Значителна част от брозновите му релефи украсяват двореца Тюйлери, а славата, успехът и безбройните поръчки остават негови постоянни спътници.
