ОТ БРОЯ | Функционална зависимост между две зависими случайни величини

Цялото интервю четете в есенния печатен брой на ПРОГРАМАТА. Открийте го ТУК.

Или коефициент на хиляди години хедонизъм, докато нещо не ни направи впечатление, докато някой не изчисли четвърти вид корелация между елементите. Мич Брезунек художествено се справя отлично в това направление. Картините му предизвикват по приятно контешки начин всичките лошотии, които вършим поотделно и заедно, и през абсурда ни напомня, че не сме просто безволева буца кал… или сме… не знам.

Стефани Стоева
Отговаря: Мич Брезунек (IG: mitch.brezounek)
Фотографии: Личен архив

Картините ти ясно подчертават теми като памет, история, власт и тяхната експлоатация. Би ли казал, че рисуваш вид съвременен фолклор?
Още от детството съм бил повлиян от митове и легенди, които предават морални уроци. Като артист днес изследвам различните страни на нашето морално усещане, за да ги преведа визуално и да преформулирам реалността. Чрез фикция или емоция черпя от елементи, които са общи (от западна гледна точка), за да създам нова, лична форма на изразяване.

Ако можеше да прекараш една нощ в сън, създаден от собственото ти изкуство – вътре в една от твоите картини, – коя би избрал и как би я преживял?
Това е интересен въпрос, защото, докато работех върху картината Nova Era, която смятам за централна в последната ми изложба – отчасти защото е първото ми мащабно платно, – преживях нещо доста интензивно. По време на създаването ѝ често имах чувството, че съм вътре в самата картина.
Независимо дали седях, стоях или бях много близо до платното заради детайлите, имах много малка физическа дистанция от него, тъй като студиото ми не позволяваше такава. Тази липса на перспектива създаде почти обсебваща връзка с работата. В рамките на четири месеца се усещах пренесен в подсъзнателно състояние, което невинаги беше спокойно. Смесицата от емоционално напрежение и физическо изтощение ме накара да осъзная колко тънка е границата между фикция и реалност – и колко дълбоко това може да повлияе на психиката ни. Затова засега предпочитам да се отдръпна и да изчакам нов сън или по-положителна картина, преди отново да се потопя.

Сравняваш ли собственото си въображение като артист с това на изкуствения интелект и как работиш с него?
Не вярвам, че изкуственият интелект наистина създава; той просто възпроизвежда информация, която вече е била кодирана и записана от други. По подобен начин и хората носят свои вътрешни кодове – тези, записани в нашата генетика. Но за разлика от машините хората притежават духовен усет, уникалната способност да си представят и създават от нищото. Въображението се храни от нашите сетива, емоции и най-вече от личния опит, който оформяме през целия си живот. То е непрестанно търсене, непрекъснато развиваща се територия за изследване. Въображението няма физически граници; то съществува извън правилата и рамките. Всеки ден се опитвам да дам свобода на въображението си – чрез спонтанно писане или рисуване. Избягвам да се заседявам в прекомерно мислене. Действието – самият жест – е приоритет, защото то свързва душата с реалния свят.

Кое човешко качество винаги те е впечатлявало и как го изразяваш в своето изкуство?
Има няколко аспекта на човешката природа, които постоянно се появяват в моята работа: апатията и понякога една особена жестокост – почти безгрижният начин, по който обитаваме света, сякаш сме тук временно или сякаш нищо не ни засяга. Често подхождам към тези теми с лекота, превръщайки ги в нещо леко абсурдно, смесвайки ирония с наивен тон, за да подчертая техните противоречия. Защото зад тези нагласи винаги има последици – за света, за другите и за нас самите. Добри или лоши, това са постоянни поводи за размисъл относно нашите лични ценности и какво избираме да развиваме или да пренебрегваме в себе си. Смятам, че ни предстои още дълъг път по тези въпроси… и вероятно доста вино, което да разредим по пътя.