Аз очаквах (смее се). Не може да издадеш книга със заглавие Балади и разпади и това да ти се размине ей така, без разпад. Чух различни версии за собствения си крак, затова да кажа. Счупих го в най-кротката страна на света, Финландия, докато играех мач за отбора на света срещу отбора на финландските писатели. Беше част от един литературен фестивал. Ако футболистите ги караха да пишат поезия, какви ли травми щяха да ги сполетят?
А, не знам. Да поговорим за новата ти книга. Разкажи нещо повече за идеята да събереш заедно най-първата си стихосбирка Лапидариум, Черешата на един народ, Писма до Гаустин и нови неща от предстоящата Неделите на света.
Най-простото обяснение е, че тези стихосбирки щастливо чезнат. Винаги се намират някакви добри хора, които ги отмъкват от книжарниците. Който не е бил роден, когато излезе Лапидариум през 1992, сега може да го прочете за първи път. Прибавих и над дузина съвсем нови стихотворения.
А защо избра това заглавие – Балади и разпади?
Има движение в него, вдига се и се руши. Близко е до начина, по който усещам света около себе си. Нещо се скапва тук в последната година-две. Агресия и депресия.
Ще представиш книгата на Аполония, ще има ли нещо по-специално там?
Да, море и тромпет. Ще се включи Мишо Йосифов с тромпет, актрисата Светлана Янчeва с глас, Бойко Пенчев със здрава критика. И аз – в частта за разпадите, с глас и патерица, а може и с бастун. Тези, които са идвали, знаят – ще е тъжно, смешно и естествено.
Преди две години получи голямата награда на Аполония. Какво те свързва с този фестивал, кога го откри за себе си?
Не се сещам за друг фестивал, който да събира различни изкуства, и то без да изключва литературата. Защото литературен фестивал в България май няма. Най-хубавото на Аполония е, че в нея има лежерност, че не е в София, макар че София е в Созопол. Винаги можеш да си избереш своя малка компания и да се оттеглиш. Някъде в началото на 90-те открих този фестивал, бях на двайсет и нещо. Попаднах там по време на празниците и открих дългите залези на града. Тогава написах едно кратко стихотворение, което стана част от Лапидариум:
Залезът в Созопол закъснява
Слънцето
заплеснато в бедрата ти.
Помогни ни да си харесаме още интересни неща в програмата на фестивала. Ти какво не би пропуснал?
Ще има много силна литературна програма, не бих пропуснал почти нищо от нея, но ще успея сигурно за Илия Троянов, Силвия Чолева и пиесата на Кестнер. От театъра не бих пропуснал Мъртвешки танц на Маргарита Младенова, Старицата от Калкута на Явор Гърдев, моноспектакъла на Мариус Куркински и класика като Шекспир и Азарян. И документалните филми на Андрей Паунов и Адела Пеева.
Съвсем скоро предстоят литературните награди ВИК. Кой е твоят български роман на годината?
Бях поканен за член на тазгодишното жури ВИК, но любезно отказах (по свои си причини), та сега не върви да върша работата на журито. Има поне три свестни романа от шестте. На един от тях съм редактор, така че съм пристрастен.
Издай нещо от кухнята с журитата. Как точно се оценява литературата тук и сега?
Ако оценяващият е свестен, проблем няма. Най-хубавото е, че добрата книга винаги се вижда. Няма как да я скриеш, дори да искаш. А слабата книга и при най-добрата реклама танцува само един сезон. В писателските среди днес у нас има доста неудовлетвореност и завист, а да се завижда е непрофесионално. От това не се раждат силни книги.
Като редактор на Литературен вестник сигурно получаваш редовно ръкописи от нови автори?
Непрекъснато. Продължавам да се радвам на всяко добро изречение. През 90-те съм публикувал за първи път известни днес писатели като Стефан Кисьов, Мария Станкова, Емил Андреев.
Последната ти находка?
Ръкопис с поезия на Мария П. Василева, студентка първа година в Харвард. Пише невероятно добре и зряло. Преди дни прочетох ръкопис с разказите на друг млад човек, Васил Георгиев, и ги намирам за много добри. Предполагам, че и двете книги ще видят бял свят в издателство Жанет 45, което не се бои да залага на млади български автори.
Кога да чакаме съвсем новата ти книга Неделите на света?
Като се напише, не бързам.
След Естествен роман някакви идеи за нов?
Точно 77 идеи за роман. Всъщност не звучи лошо като заглавие, ще помисля по въпроса.
Как си прекарваш неделите обикновено?
Чета Елиът, слушам Beatles (смее се). Лека английска утрин.
Това не беше ли от едно твое стихотворение?
И един спектакъл, едно леко вечерно четене, което направихме със Сфумато. То ми върна надеждата, че поезията има неподозирано огромна публика в България.
Да прочетем нещо за финал…
Публикувате ли поезия в Програмата? Публикувайте, давайте, има нещо много куул в това, ще избиете конкуренцията. Ето, кратко:
Рай. Деконструкция
раят е винаги другаде
в рая са винаги другите
другаде раят е другаде
друг
ад
е
