Е, ние вече спечелихме и взехме наградата в тази категория, страхотно се чувстваме, как иначе.
Честно, вие ли сте най-добрата клубна банда? Какво ще кажеш за останалите три номинирани?
Ако трябва да съм съвсем искрен, мислехме, че Balkan Beat Box ще спечелят, защото техният албум е един от най-добрите за годината. Може би ни дадоха наградата донякъде и заради всичко, което сме правили през годините, а не само заради новия ни албум Moonshout. Той бе приет много добре в Англия, може би най-силният ни прием от много време насам.
Като заговори за нещата през годините, много пъти сте получавали признание. Кой момент помниш най-силно?
Ами всъщност това е единствената ни награда досега, като изключим хеви метъл грамито и фолк наградите на BBC Radio 2. Две изключително нестандартни награди, които сме си подредили една до друга.
Биографията на официалния ви сайт започва така: "Transglobal Underground трябваше да се случи." И все пак какво щяхте да правите, ако това не се беше случило?
Всички замесени щяха да правят техните си неща. Шийма Макъри например, която сега ще видите в София, е много уважаван инструменталист в Англия, свири на класическа лютня. Въобще всички си имаме собствен живот. Отделно и групата си има свой живот.
Какво си спомняш за самото начало, за ранните 90, когато дръм и бейс все още бяха две отделни неща и така нататък?
Най-трудното през онези години беше да привлечеш вниманието на хората, да ги накараш да те слушат. А най-хубавото беше, когато това се случи и първият ни албум стана успешен на Острова.
Коя беше най-влиятелната банда за вас тогава? И коя е сега?
Тогава бяха African Headcharge, Тhe Young Gods, Shut Up and Dance, Invaders of the Heart. А кои са сега, е по-трудно да определя, сигурно мога да спомена поне 100 човека…
Съгласен ли си, че запазена марка на Transglobal е смесването на стилове? Ти как определяш музиката, която правите?
Опитваме се да не си задаваме определения. Защото, като го направим, обикновено излиза, че сме се объркали.
Работили сте с много световни музиканти, в това число и великолепното трио Българка. С какво ви впечатлиха и какво мислиш за българския фолклор?
Работата с Янка Рупкина и цялото трио за нас беше много важен опит и се надяваме някой ден да го повторим. Българската фолклорна музика е много уважавана в Англия, така е от много време. Искахме да работим с български музиканти, но това вече беше правено тук, и чакахме подходящия момент. Когато той дойде, нещата се получиха наистина много добре.
Всички смятат, че Psychic Karaoke, третият ви студиен запис, е най-пипнатият ви албум. Така ли е и според теб? И кой е този, с който най-много се гордееш ти лично?
Може би е така, но това е албумът, който се продаде най-малко от всички. Моите лични пристрастия са Dream of 100 Nations, Impossible Broadcasting и новия Moonshout.
Какво се случва сега в студиото? Какви ги вършите там, някакви нови проекти на хоризонта?
Точно в момента сме доста заети с турнето за последния ни албум Moonshout, но намерихме време и за един албум с кючек за страничния ни проект Beach Bellydance Babylon, който ще излезе през нашия лейбъл Mule Satellite. Чакаме да излязат на винил и ремиксите на Dancehall Operator от Moonshout, а във Франция току-що издадохме лайв DVD. Така че – напечено е.
През 2004 бяхте съпорт акт на турнето на Пейдж и Плант. Разкажи ни нещо от зад кулисите.
Зад кулисите всичко беше един много добре организиран бизнес, много добре смазана машина. Времето беше доста гадно, една тежка зима. Денят започваше с топла закуска за размразяване от студения бус, с който пътувахме. Но имаше много усмихнати хора наоколо. Много беше яко да сме част от всички тях, от нещо толкова голямо.
Самите вие дължите голяма част от славата си на изпълненията си на живо. Откъде идва силата ви на сцената?
Това, което има най-голямо значение на сцената, е да си лице в лице с публиката. Точно това сме обичали винаги на концертите си. И се надяваме, че тази любов ще продължава да ни се връща.
Спомняш ли си първия ви концерт в София през 2004? Беше чудесно, като изключим, че имаше твърде много едри момчета охрана… Забелязвате ли такива подробности, докато сте на сцената?
О, много добре си го спомняме. Наташа Атлас ни беше гост музикант, тя ужасно хареса публиката и пя два пъти повече от обикновено. Колкото до охраната, понякога забелязваме, понякога не. В този случай, ако трябва да съм честен, не сме забелязали.
Какво да очакваме от вас този път?
Ще има доста неща от последните ни два албума – Impossible Broadcasting и Moonshout.
Идвате в петчленен състав. Пробвай да определиш всеки с по една дума?
Тююп – глас, Гърдж – перкусии, Шийма – лютня, Хами – барабани, Тим – аз.
