Година за размисъл
Случваше се вечер да се разделяме с един град, а сутрин да го виждаме различен. Беше хубаво, когато артисти раздвижиха пешеходните пътеки, спорно – когато велоалеи с ограничители цъфнаха на пътното платно за една нощ, и неприятно – когато трябваше да стъпваме в локви на току-що ремонтиран булевард. Не е тайна, че за много неща в София липсва мисъл, но е важно да помним, че и нашата има значение. Не че трябва да сме кучета-пазачи, но "и без това няма смисъл" е сигурен картбланш за сенчести решения в политиката. Така смята и Иво Божков, който влезе в Общински съвет с преференции, след като спечели доверие със своя стрийминг – първо от протестите, а сега и от заседанията на Московска 33. Неговата мантра и до днес е пълна прозрачност (само поглед в блога му стига да сме с чиста съвест), затова в края на тази нестабилна за града ни година задаваме въпроси и гледаме към проблемите през неговите очи – от "новите дрехи" на Дондуков до въздуха, който въобще не дишаме спокойно.
РЕМОНТ КАТО ПАВЕ
Ремонтът на Дондуков се получи безобразно некадърно, защото Общината за пореден път сложи каруцата пред коня – трябваше проектът първо да бъде обсъден и консултиран с хората, институциите и гражданските сдружения, а след това да се прави обществена поръчка. Стана точно обратното: Общината първо направи обществена поръчка с параметри, решени само от нея, и, след като беше спечелена, организира дискусии, но проформа. На тях 90% от присъстващите защитаваха запазването на автентичния вид на булеварда и се представиха качествени подобрения. Спаси София например се появиха с идеята за острови на трамвайните спирки и още куп добри предложения, които не се случиха. Благодарение на Министерство на културата поне част от паветата се запазиха, но резултатът от пренареждането им не се различава много от положението преди. Това е така, защото се наеха общи работници, а не истински павьори, които имат няколко пъти по-високи надници. Просто нямаше усилие да получим качествен ремонт и гладък паваж, какъвто например има по шестлентовия Шанз-Елизе, в центъра на Прага и въобще във всички градове, които харесваме – красотата им е именно резултат от това, че гражданите и властта пазят автентичния им дух.
ВСИЧКИ НА ПЪТЯ
В центъра няма нужда от широки булеварди, затова част от платната им действително могат да се отнемат за велоалея. Важно е обаче алеите да не се появяват от ден до пладне. Никой не разбра например откъде изникна тази на Раковски. Кога се взе това решение, кой го взе, какво стана? Всичко се правеше на момента. Много хора сега са недоволни от ограничителите и вероятно са прави. Помня, че аз самият попитах защо са ги сложили пред кофите за боклук и как ще ги теглят хората, за да ги изхвърлят? "А, наистина, ще ги махнем", казаха ми. Щом аз го забелязвам, значи нещо не е наред, все пак не съм специалист. Иначе колелото е участник в движението наравно с автомобила и в Европа този факт се уважава. Това е процес, на който ние тук трябва да се учим, но е време той да започне. Има приета стратегия за мрежите от велоалеи, която опасва целия град, но велосдруженията не участват в нея. А би било толкова по-лесно да извикаш всички на масата. Те дори ще ти свършат част от работата, както се казва. Не знам защо има такъв страх да се канят граждани, вероятно е свързано с притеснението, че ако включиш хора с различно мнение, те ще си поискат своето.
ВЪПРОС НА СОБСТВЕНОСТ
Да се пази старият облик на града е ценност, макар аз самият да съм фен на модерното строителство и небостъргачите. За тях обаче си има подходящи места – не можеш да сложиш гигантска сграда до Александър Невски, нито в полите на Витоша. Северната част на София е територия, малко или много отчуждена от града и ми се струва подходящо място за подобно строителство. Такова е и Цариградско шосе, на входа на София. Когато пък говорим за старите къщи в центъра, заинтересованост почти няма. Моето мнение е, че собствениците на такива имоти трябва да ги ремонтират, а ако не го правят – да бъдат санкционирани. Къпалнята Мария Луиза в Борисовата градина например е частна собственост, придобита престъпно в края на 90-те. Защо тогава Общината не прави нищо? Реално трябва да се отиде при собствениците и да се постави ултиматум: или въвеждаш мястото в експлоатация, или предаваш своя дял на Общината. Но за да се случи това, трябва да имаш кураж, пък дори отсреща да стои вълкът. Няма кмет, който публично да отиде при него, да му каже какво следва да се направи и обществото да не застане зад гърба му. Ако случаят не е такъв и хората просто нямат пари да поддържат имота си, също има начини. Единият е да попиташ софиянци дали са съгласни данъците им да се вдигнат малко, за да се заделят пари за ремонта на сгради-паметници в центъра. Ето още един повод за дебат.
СТЪПКА НАПРЕД
Член съм на Комисията по архитектура и градоустройство и участвах в избирането на нов главен архитект на София. Здравко Здравков наистина се отличаваше от останалите, защото говореше за неща, които не се чуваха от никой друг. Едно от тях е разширяването на пешеходната зона в София, която от догодина ще обхваща Витошка и Съдебната палата и ще продължи към Света Неделя, Съборна и Народния театър. София може лесно да си позволи подобно нещо, защото мащабите са малки, а разстоянията – човешки. Пешеходните зони са богатство за един град – хората се срещат очи в очи, общуват. Затова мисля, че слизането от колите е изцяло правилна посока на развитие. Няма как да стане от раз, разбира се. Сутринта прочетох проучване на Евростат, според което българинът отделя повече пари за колата, отколкото за дома си. Тази обществена нагласа трябва да се промени, което е и задача на политиците. Онова обаче, което помня от конференцията на Ян Геел е, че дори нещо да звучи правилно, може всъщност да не е и затова е много важно да се вслушваш в недоволните – в крайна сметка градът е една тъкан.ФИНИ ЗНАКОВИ ЧАСТИЦИ
Ако кракът ти падне в дупка на тротоара, кметът е отговорен. Има подобен пример с една общинска сграда в Средец – ако тя се срути и убие човек, вината пада върху кмета на района, който отдавна иска пари, за да укрепи сградата. Така е и с въздуха – отговорност на кмета е да пази здравето на гражданите си. Добре е, че сега се говори повече за този проблем, но поводът да се вземат мерки е председателството на Съвета на ЕС. Както и това, че, благодарение на европейските норми, неправителствени организации вече съдят Общината за несвършена работа по спазването на тези изисквания. Това е хубавото на членството ни – че си поставяме рамка за по-добър живот, по която сме задължени да работим. За да решиш подобен проблем, трябва да откриеш причинителите му, после да ги степенуваш и да ги оцениш. За това обаче трябва да имаш данни. А те не се събират адекватно. Общината има станции в Павлово, в Младост, в Дружба, а от 2014 тази на Орлов мост вече не е там. В момента, в който казах, че София е сред най-мръсните градове в Европа, един от заместник-председателите на Общинския съвет извади телефона си и ми каза: "Не, не, виж колко е зелено в момента". Защо не си признаваме, че има проблем? Знае се например, че във Факултета се горят гуми за отопление и хората са бедни. Това отваря друга тема: Общината има терени в Люлин, Младост и Дружба, които могат да се предоставят за строителство на частен инвеститор в замяна на 15% от бъдещите жилища. Те могат да се дават на социално слаби хора, което де факто ще се отрази дори на въздуха в целия град. Всичко е свързано и възможно, а всяко решение засяга общата картина.
МЪРТВИ ПАМЕТНИЦИ
Малко е смешно, че много сериозни проблеми на пространството се решават благодарение на конкретни ситуации като Европредседателството. Паметникът 1300 години например беше съборен само заради него. Няма друга причина. Факт е, че не беше особено красив, но поддържаше ли го някой? Този на Съветската армия според мен също трябва да бъде преместен или пък присъствието му да бъде преосмислено. Това може да се случи с табели, които да го поставят в някакъв контекст, за да може хората, които карат скейт там, поне да си говорят за това. Правилният подход за мен винаги е да мислиш, а не просто да затваряш вратата към миналото. Вярно е, че специално този паметник има символика за военно надмощие на друга страна. Аз се считам за родолюбец, върнал съм се в България, за да живея тук и не мисля, че е готино някаква друга държава да държи шмайзер над столицата ти. Може би трябва да се махне постаментът, да се сложи на по-ниско равнище и да се направи конструкция, на която да се качват хората, за да се покаже, че те са над всичко. Имаше една такава идея, а подкрепям и това пространството постоянно да се осмисля с арт инсталации, докато се води дебат какво да се случи с него.
ДЪЛГОСРОЧНА ИНВЕСТИЦИЯ
Може би примерът е дребнав, но ето: взеха се близо три милиона лева заем за пазар на цветя, за който се оказа, че има вода единствено в тоалетната и нито капка – в магазинчетата. И сега трябва да дадем едни 50-100 000лв отново, за да разбием почти готовия пазар и да прокараме вода. Това е безумие, не може на всеки 2-3 години да се хвърлят пари за нови ремонти на всичко. Не е лошо Общината да взима ударно големи заеми, за да се справи с проблеми като въздух, тротоари, инфраструктура, но никой не може да ме убеди, че няма как да се сложи асфалт, който да не се пука поне 15 години. Големите кметове на София в миналото са правили точно това: взимали са заем, който се изплаща 30-40 години напред, но всичко седи поне 50-100. Качеството е скъпо, но е за векове. Ако средствата ни не се харчеха по безумни начини, всичко можеше да се случва много по-бързо.
Иво Божков е във фейсбук и на yvobojkov.com