Един от първите хора, повярвали някога в моето писане, Ангел Дюлгеров, много пъти ми повтаряше как трябва да внимавам, когато събирам книга, как много често поетът се подлъгва да събере на едно място стихотворения, които не трябва да живеят заедно. Тогава има поезия, казваше ми той, но няма книга.
Когато съставих черновата за Годината на Март, за първи път погледнах какво съм събрала и си казах – книга има. Виждам я, но не я познавам още. Стори ми се, че, събрани така, стихотворенията заживяха някакъв нов, непонятен за мен живот, придобиха нов смисъл. За кратко и аз не знаех как се казва той. Затова се опитах да очертая граници около тоя нов организъм – точно и внимателно, както се огражда местопрестъпление. Да видя каква е формата му. Да отбележа мястото му върху картата.
Така се роди Годината на Март. Тя събира в своите очертания всичко онова, което е умирало и възкръсвало в мен през едно особено време от живота ми. Искаше ми се да кажа няколко думи, да хвърля светлина върху този период, но истината е, че ако бях способна да направя това, тази книга ня- маше да я има.
Това е за годината на март. А колко дълго продължава тя?
Докато видя щъркел.
Биляна Тодорова
представяне
нося лицето си
както са носили някога
знамена
сама не знам
към революция ли призовавам
или
съм бял флаг
—
прераждане
вали ме дъжд и аз не дишам даже
вали ме дъжд и по решетките на бурята
в прозорците
катери мракът страшното подножие
на заминаването
неоправдано дълго
съм се тревожила
сега отново стъпвам в пътя си
как хубаво е колко хубаво е боже
в мен пак е празно
