Добрите традиции в българската анимация издържат проверката на времето и смяната на поколенията и въпреки всичко този най-ярко осенен от въображение и креативност жанр в киноизкуството все още не получава специалното внимание, което заслужава у нас. Затова тук е Свилен Димитров – режисьор, сценарист и художник, чиято любов към рисуването е точно толкова силна сега, когато филмите му дебютират на големите фестивални сцени, колкото е била и на 11-годишна възраст, когато е изработил първата си късометражка. Като мерна единица за таланта на Свилен споменаваме няколкоминутното му анимационно включване в номинирания за Оскар Super size me (2004), преди да се спрем на два от неговите последни проекта – 16-минутният Shell in Love (който преди дни беше излъчен в конкурсната програма на Лондонския международен фестивал за анимационни филми) и оформлението на детската книжка Плюшеното приключение, създадена в сътрудничество с автора Благой Иванов. Използваме ги като повод да чуем равносметката му за изминалата и плановете за следващата година.
Отпечатъкът, който 2021 остави, беше работа, пак работа и все още работа.
През изминалите 12 месеца най-много ми се искаше да изляза… по-далеко!
Казвам си „уау“ всеки път, когато се събудя.
През 2021 на repeat в слушалките ми звучеше Amiina – исландска група от Рейкявик.
Още ми кънти в главата цитатът от един стар виц: „Ммммммм, даааааа…!“.
Книгата, която прочетох на един дъх тази година, бешеКозичката на господин Сеген от Алфонс Доде. Технологията тази година успя да ме спука от смях.
Най-големият пробив в моята работа беше, че успях да довърша всичко започнато. Не беше малко.
Това, което така и не се случи в сферата на анимацията у нас, беше нормализирането на положението.
Новото хоби, което подхванах, все още предстои. Както казват: превърни хобито си в работа и ще ти се наложи да намериш ново хоби!
Открих, че работя най-добре, когато не мисля за дългия път до края на начинанието, а внимавам за дребните стъпки напред.
Изобщо не смятам, че лошите дни са дъждовните.
Вярвам в успеха на българската политика. Е, не съвсем, но все още се надявам да повярвам.
Трябваше да се науча на толкова много неща! Едва ли ще успея в този живот.
Не ми стигна времето за децата.
Хората се измориха за 200 години напред!
Най-хубавия си ден прекарах на село, това лято. Жалко, че беше само един.
Почувствах се като у дома си навън.
Ново любимо място, което преоткрих тази година, беше една висока поляна на Витоша. Много зареждаща.
Чувствах се като герой от непубликуван роман.
Ако 2021 беше анимация, щеше да представлява абстрактно разлята живопис под камера с елементи на монотонен глас зад кадър.
През 2022 се надявам на повече работа. И на по-малко също.
Личното ми откритие за годината е, че човек може да се храни и седнал. Все още обаче не го практикувам. Може би догодина?
Проектът, който нямам търпение да започна, е нов анимационен кратък филм с работно заглавие: Добрият дядо, който полива цветята и други истории.
Първото нещо в списъка ми със задачи за 2022 е да завърша илюстрациите за една започната книга.
И въпреки всичко, здраве да е! Пожелавам го на всички!