Пиесата е пътуване в мислите на един обикновен човек през един обикновен ден от неговия обикновен живот. Защо това пътешествие е толкова вълнуващо? Може би заради катастрофата, която ще се случи или вече се е случила? Заради "великия момент", който все си мислим, че пропускаме, а всъщност ни се случва ежедневно? Или защото в миг, близък до смъртта, се взривяваме и се събуждаме в себе си, в своята нова Вселена.
Но пиесата разказва само 10 минути от живота му, как се стига до "великия момент"?
В този текст мащабните космически, политически и икономически явления са фон на личната история на "малкия човек". Това е една чудесна полифония от гласове, мисловни потоци и чувства, концентрирани в наситена до пръсване събитийна точка – "великият момент на Кьоних".
С кого можем да сравним господин Кьоних?
Той е неосъщественият човек, чийто живот е едновремено пълен и празен: наситен с хора, образи и предмети, но заедно с това – някак пуст и самотен. Може би всеки човек има поне един господин Кьоних около себе си.
Има ли изречение или фраза от пиесата, която особено те е впечатлила?
О, много са. Текстът е изтъкан от фрази-попадения, въпреки че му липсва всякаква претенция да бъде остроумен. Като тази например: "Понякога му се струва, че животът му минава така, сякаш някой друг му го разказва, а той само слуша отстрани."
Занимаваш се активно и с независим театър. Върху какво работиш в тази насока?
В края на миналата година се оттеглих от 36 маймуни, за да се посветя на Паник Бутон, новата компания за независим театър, която създадохме със съпруга ми Нейтън Купър. Заедно с актрисата Богдана Котарева сега подготвяме пилотния ни проект – авторски спектакъл, вдъхновен от сънищата.
Защо е важен независимият театър и как променя театъра изобщо?
Това е голяма тема. Важен е като алтернатива и партньор на институционалния театър, като социален стимулатор, коректив и като катализатор на нови идеи и добри световни практики. И най-вече е важен със своята непосредственост – той се ражда и съществува не по репертоарен план, а заради силната необходимост на създателите му да го правят.
Имаш подчертано отношение към социалните теми, кои проблеми те вълнуват най-много напоследък?
Бежанците. Принудителното скитничество. Загубата на мир, дом и сигурност в живота. Както и страхът от другия и неприемането на различния сред българите.
Виждаш ли мисия в това да се занимаваш със съвременни текстове, които коментират актуални въпроси и какво ти дава тази работа?
Виждам смисъл да се занимавам със значими теми за човека и света, в който живее. За мен това е в сърцевината на театъра като публично изкуство. А щом е публично, то няма как да не бъде и социално. Не мисля, че театралът трябва да бяга от злободневното в екзистенциалното, а да намира връзки между тях. За мен е важно да правя и да гледам ангажиран театър. Има смисъл в това.
Премиерата на Великият момент на господин Кьоних е в Театър 199, 21 април, 3 и 17 май, 19:30
