Трима от тях са в София от половин живот. Зоран Мише, Горан Тричковски и Павел Целкоски идват от Македония, за да учат в нашата художествена академия, където кандидатства и Васил Ангелов – той е "от тук, за жалост" (не за друго, просто и на него му се опознават нови градове). Сглобката става от първата им среща. Свързват ги много неща: и четиримата рисуват от малки и се озовават в специалност Графика някак по случайност. Зоран, като по-голям, ги развежда в първия им ден в академията – тогава останалите трима се разделят с грешната си представа за графиката. "Един приятел от моя град учеше тук и разбрал-неразбрал ми обяснява "идвай, в Графика рисуват с туш", спомня си Горан. Зоран обаче им посочва един камък и казва: "ето върху това се рисува". Вади киселини, метални плочи, инструменти и разяснява набързо процесите. Оказва се, че в тази специалност няма да изучават графичните рисунки с туш, а техника за печат от 15 век, при която се рисува върху метал или друг материал, от който след това се вадят копия със специална преса.

Днес са малко изненадани колко им е паснала графиката след този първоначален шок. Вероятно им допада, защото и четиримата обичат тежката занаятчийска част, която е проблем за повечето им колеги. Процесът е много трудоемък, освен това изисква цяло помещение – няма как да печаташ графики в хола си. Убедени сме в това, след като влизаме в една от стаите на студиото, заета наполовина от огромна преса. Васил я потупва и обяснява, че в процеса на работа стават така близки с пресите си, че им дават имена. Тази тук е Ружица, имат и по-малка – Биби, кръстена на приятелката му.

Трудната и бавна работа става по-лека в колектив, когато можеш да разчиташ на още няколко чифта ръце. За тези момчета обаче има нещо по-важно от помощта. "И друг път художници са се събирали под общо име. Това, което не знаят е, че трябва да бъдат добри приятели – иначе не става, защото егото ти надделява." Извън студиото те са постоянно заедно, а между стените му се вдъхновяват един друг с "положителни провокации". Всъщност цялата им история започва с такава провокация – графитите на Зоран по улиците на Охрид, които Павел започва да забелязва още преди двамата да се познават. "Виждаш нещо ново, отражение на световна култура, която идва с непознати идеи, типографии, цветове и форми. Това ми оказа огромно влияние", казва Павел. За него рисуването е първично изразяване отвъд думите от много отдавна – от онзи момент, в който баба му шепне в църквата да не гледа стенописите, а да сведе поглед.

Макар да звучи огромна, стъпката от графитите към графиката за Зоран е лесна. Харесват му дисциплината на процеса и изненадата, когато виждаш резултата от работата си след няколко дни. Дори да се научиш "да четеш метала и да виждаш в негатив", обяснява Горан, винаги има изненади след отпечатването, защото графиките са многопластови. "Погледни тук – под определен ъгъл виждаш, че черното е два тона, а под друг изглежда плътно. Това не може да се постигне по друг начин." Васил се съгласява – за него тази аналогова техника е много по-съвършена от всичко, което може да се направи дигитално. Затова четиримата от Print Nest са избрали трудния начин – защото вярват, че да работиш с ръцете си е несравнимо, дава живи резултати и е много важно точно днес, когато е толкова по-лесно да правиш всичко на екран.

Работите на Зоран, Горан, Павел и Васил имат сходен стил и звучене, което ги кара да вярват, че студиото им ще бъде успешно. Впрочем, преценете сами – докато говорим, те стягат гнездото за първата си изложба. От 5 март графиките им са в галерия Червената точка ("Само не забравяйте да им благодарите, че подкрепят млади графици, това е голяма рядкост в България.") Не забравяме – благодарим и гледаме изложбата до 25 март.

Изложбата на Print Nest е в галерия Червената точка, ул. Дякон Игнатий 19, до 25 март