Много сме любопитни за крайния резултат от проекта ви, как върви до момента?
Когато пристигнахме в Пловдив, нямахме никаква представа как ще реализираме задачата. В първите дни опознавахме града, за да разберем как бетонът е свързан с него. Беше ни интересно да открием, че можем да четем история чрез пластовете бетон, които са видими тук – още от Римската епоха, когато той се ползва за първи път, до сградите от средата на 20 век в стил брутализъм. След това вече се концентрирахме върху самия материал. Бетонът е студен, а ние искаме да изглежда по-човешки, не като строителен елемент. Понеже работим в сградата на старо кино, решихме, че е добре да включим и тази подробност в общата рамка на проекта. Всеки от нас прави нещо различно, но и четиримата работим за първи път с бетон, а срокът за тази задача е толкова кратък, че става още по-вълнуващо.
И четиримата сте от новата генерация в скандинавския дизайн, но сте много различни и дори не сте се познавали преди. Как се сработихте?
Беше лесно и много интересно, прекарваме дълги часове заедно и не спираме да си говорим за дизайн. Колкото и да сме различни, успяхме да се обединим, работим заедно и споделяме опит. Със сигурност всички спечелихме от това, че сме тук.
Ти самата как понасяш сравненията между твоята работа и традиционния скандинавски дизайн? Има ли очаквания, че щом си от Финландия, трябва да правиш нещата по определен начин?
През годините ми е било по-скоро интересно, отколкото трудно, да опитвам да бъда себе си, а не просто да възприема етикета "скандинавски дизайнер". Благодарна съм, че съм родена във Финландия, защото страната е със силни традиции в тази област и имах възможност да трупам знания и опит в самата изработка на продуктите, в занаятчийството. Вече познавам и производствените процеси, и бизнеса, а това е важно, защото така мога да разбера дизайна в неговата цялост. Винаги ще уважавам традициите ни, но от много години скандинавският дизайн е един и същ и не се променя. Време е да започнем да изследваме нови територии. Светът се променя и за мен е важно да се развивам, да предизвиквам себе си и да вървя напред.
От години живееш и работиш в Лондон – това ли е твоят град сега?
Лондон ми дава много енергия, но вече ми се иска постепенно и поне от време на време да се връщам към финландската дизайнерска сцена. През тези години, прекарани далече от вкъщи, започнах да уважавам много повече нашето културно наследство. Желанието ми сега е да се завърна с всичко, което съм натрупала като опит и с новата си гледна точка към нещата.
Имаш един проект, Тhe Body, който прилича на стол, но е много повече от това – дава възможност да бъдем креативни в бита си и така влияе на настроението ни, на общуването. Какво е усещането да променяш света човек по човек?
Много исках да постигна точно това с The Body – да предизвикам дискусия, като изкарам един стол от обичайната му среда и го поставя в паралелна реалност, където няма правила и културните норми не съществуват. Целта ми беше да изследвам връзката между обекта и човека, който го използва, и да стигна до смисъла, до съставните части на тази връзка. Може би това е моят вариант на скандинавския минимализъм – гледам най-малките елементи, където е скрит смисълът на нещата.
Голяма част от изкуството се създава за бърза консумация. Какво е да си гурме артист в свят на бързо хранене?
Аз също се интересувам от създаването на продукти за масовия потребител, но се опитвам да мисля по какъв друг начин могат да се случват нещата, как светът може да бъде различен. Възприемам двете форми на дизайна като части от едно цяло, които имат различна функция, но са свързани. Масовото производство влияе на дизайна, който виждаме в галериите, както и обратното. В представата ми двете си взаимодействат, така е и в проектите ми.
Като малка си искала да бъдеш актриса, защо се отказа и стана дизайнер?
Мисля, че мечтаех да бъда актриса, защото това е единствената артистична професия, за която бях чувала. В семейството ми няма хора на изкуството, а аз усещах, че трябва да се изразявам по някакъв креативен начин. Сегашната ми работа и актьорството все пак си приличат по нещо. Интересно ми е как разсъждават и функционират хората, винаги мисля за тях, когато мисля за дизайн – човекът е в основата. Предполагам, че и на актьорите им се налага да правят точно това, когато изграждат някой нов персонаж.
Сигурно си имала някаква идея за страната ни, с какво успяхме да те изненадаме?
Представите ми съвпаднаха до голяма степен с това, което ме посрещна в Пловдив, но има нещо, което истински ме изненада – храната ви е невероятна! Изобщо не знаех каква е българската кухня. Сега тук всеки ден обядваме на едно и също място, в което готвят местни рецепти и всичко е страшно вкусно. Когато се запознаваш с нова култура, искаш да я усетиш автентично, да опиташ традиционната храна. Тези срещи са много вдъхновяващи за мен и искрено се радвам, че съм тук.
Проектът Мateriality Brutality е в кино Космос в Пловдив от 10 до 19 юни на One Design Week.
Кирси Енковаара e на kirsienkovaara.com
