Първоначално се занимавах с модни тенденции и рисувах върху платове. Оттам всъщност ми хрумна, че предпочитам да работя с интериор вместо с мода. Защото онова, което ме интересуваше, беше материята, а не моделът. Започнах, а и все още работя, като интериорен стилист в някои списания за декор. След няколко години ми се прииска отново да се върна към рисуването и да правя нещо с ръцете си. Дълго умувах как да асоциирам декора с рисуването и стигнах до раждането на моя собствена марка аксесоари за дома Graphitine. Марката е съвсем нова, така че още е рано да разказвам какво ще има в нея – засега са само декоративни възглавници, покривки и стикери за стена. В процеса на работата със стикерите пък реших, че желанието ми е да рисувам директно върху самата стена, защото рисунката може лесно да се адаптира във всяко пространство.
It’s Not Where You Take Things From. It’s Where You Take Them To
Рисунката не е само флумастер върху стена. Същата тази картина може да бъде издълбана в дърво или пък изгорена… Решихме да пробваме как биха се получили нещата с мебели. Използвахме стари маси от 50-те и 60-те години и им вдъхнахме нов живот. Обновихме ги и ги направихме да изглеждат напълно в духа на времето, но без да променяме стила им. Те пак си останаха маси от 50-те и 60-те, но заради рисунката върху тях имат способността да ни връщат към детството – понеже картината е направена с химикалка BIG, а пък кой не е драскал по чина с химикалка?… Същевременно, пак заради рисунката върху тях, изглеждат съвременни и модерни. Ще ги видите в Павилион като част от SDW. В бистро Comercial пък нарисувах стената, така че да използвам ъгъла. Тези мои картини не могат да се направят по никакъв друг начин освен ръчно. Разбира се, компютър би могъл да изработи нещо подобно, но то ще е залепено на тапет и няма да стои по същия начин. Във Фабрика 126 участвам в обща изложба Когато порасна. Представям стикер, но много различен от обичайните стикери, които правя. Този ще бъде огромен, съставен от много малки детайлчета, всяко от тях – залепено на ръка. Ще е голяма абстрактна композиция, но няма да притежава форма, а по-скоро пиксели. В зависимост от това как са поставени – такъв вид ще придобият.
Всичко на показ
Обичам да смесвам много и всякакви стилове. За мен думата кич не съществува. Интериорът – това е съчетанието от неща, спомени, пътувания… целият ти живот. Винаги когато правя дизайн, се опитвам да разбера що за хора са моите клиенти, какъв е животът им и как интериорът може най-точно да го отрази. Разбира се, много интериори са направени просто ей така – защото са били видени и харесани на картинка в някое списание. Но ако интериорът е направен с душа, то тогава веднага можеш да прецениш що за човек е този, който обитава съответната къща. От моя дом веднага ще разберете каква съм. Имам много неща – мебели от IKEA, скъпи вещи, такива, които съм донесла от пътувания или съм се натъкнала на тях на разпродажби. Неща от всякакъв тип и отвсякъде. Всичките ми стени са нарисувани. Събирам бели вази – имам цял рафт. Помня, че през 90-те години тук царуваше мода на минималистичното – хората опитваха да скрият притежанията си. А аз – напротив. Показвам всичко, което имам, това, което съм.
Добрият дизайн отива в Рая. Лошият – навсякъде
Стилът на французите е по-особен. Домът е много важен за тях, защото обичат да канят на гости. В Париж хората не излизат толкова често, колкото тук. Затова харесват интериорът им да показва какви са. Модерната парижка къща е смесица от стилове, цветове и епохи. Колкото до българските домове – те за жалост нямат дух. Споменах вече за модата от 90-те всичко да бъде минимално, скрито, бяло или бежово… а в интериора няма правила, всички цветове са допустими. И тук не говорим въобще за пари, защото хубавият интериор не е задължително скъп. В България просто не се влага дух в домовете. А най-много ме боли, че почти не се среща нищо българско. Имаме толкова красиви неща – килими, аксесоари. Защо да не сложим българска черга и стол на Иймс, примерно. Като ги съчетаеш, ще стои супер!
Фланоьри от всички страни – обединявайте се!
Идеите ми хрумват най-вече когато съм сама, когато съм в друг град или на ново място. Обожавам да ходя пеша. Мога да го правя по цял ден. Обичам да влизам в разни дворчета и по недостъпни за повечето хора места. В Париж има много вътрешни дворове и аз винаги гледам да се вмъквам по някакъв начин в тях. Често когато е затворено, оставам отпред да чакам да се появи някой, който да ми отключи, за да се мушна. Така откривам детайли, защото аз само това гледам. Постоянно снимам и постоянно записвам идеи в тефтера си. Понякога нещо, което отдавна ми е харесало и е стояло в тефтера, става плод на съвършено нова идея, затова обичам да си препрочитам тефтерчето. В София за съжаление не мога да се разхождам по този начин – да отида в квартал, който не познавам, например Горубляне. Нямам време за това. Обикновено ходя в центъра и сигурно виждам неща, които и другите виждат, а може би виждам и нови – не зная. Но пак гледам детайлите, харесвам дори паветата.
Нека внесем малко хаос в реда
Нямам правила, не обичам правила и никога не съм обичала. Затова не мога да кажа, че онова, с което се занимавам не е наука, но пък не е и изкуство. Гледам на себе си като на декоратор, а не като на художник. Най-голямо удоволствие от работата намирам в креативната част. Особено в онази фаза, в която все още търся идеи. Тогава гледам много изложби, списания и книги, прелиствам старите си тефтери… това е любимата ми част. Трудното идва при завършване на даден проект. Случва се понякога да се разочаровам от резултата, защото не съм си го представяла точно така. Друг път става нещо различно, което обаче пак е хубаво. Най-неприятната част е смятането и всяка друга техническа работа. Не успявам да се справя с нея и ми е адски трудно.
Graphitine е в Bistro Comercial на ул. Цар Иван Шишман 27, от 28 май
Матрьошки е в Павилион ул. Оборище 37, от 29 май
Когато порасна е във Фабрика 126, бул. Мария Луиза 126, от 4 юни
