Както винаги, Еко плува в свои води независимо от епохата, за която пише. Пражкото гробище обхваща особено бурния за цяла Европа край на 19 век – период на войни, революции, религиозни конфликти и велики научни открития. Главният герой (който си блъска главата в невъзможност да разбере дали пък у него не се крие още една личност) капитан Симоне Симонини е истинска гротеска, но може би и нормален представител на една превратна епоха. Италианец, който не цени много собствения си народ, затова обича да се представя за французин (нищо че и тях не обича никак), а истински мрази германците, евреите и особено много – жените. Безкомпромисният му егоизъм и желание за бърза печалба го тласкат към всевъзможни долни актове, най-благородният от които е фалшифицирането на документи, а особеното му усещане за това накъде духа вятърът го вкарва в армията на Гарибалди, италианските и френските тайни служби, както и в няколко антиклерикални и антисемитски кръга. Симонини обаче е единственият измислен персонаж в Пражкото гробище – в неговите приключения са замесени всевъзможни (и особено важни) личности като абат Августин Барюел, Лео Таксил, Александър Дюма-баща и дори младият и още несигурен в бъдещето си Зигмунд Фройд. Така покрай преобличане в монашески дрехи, фалшиви бради, парижки подземия, долни кръчми и скъпи ресторанти с особено изискани ястия стигаме до един от документите, които оказват невероятно силно влияние върху съдбата на Стария континент, а и на света – антисемитския пасквил Протоколите на ционските мъдреци.
Подгответе се за много бележки под линия и обяснения в края на книгата, както и за изненадващ брой готварски рецепти. Просто Умберто Еко в действие.
Пражкото гробище е в книжарниците и на bard.bg