По-скоро заради произхода. Чувствам, че дължа нещо на прадедите ми, които са се борили за свободата на Македония. И то цели поколения, защото борбата е продължила изключително дълго, много хора са дали живота си, а други са се самоубили след провалите.
Откъде е родът ти?
Мога да го проследя до Постоль и Виница, Прилеп и Щип, Мала Река (Дебърско), Солун, Крушево. Но пък по майка съм си шоп.
Откога се интересуваш от историята на Македония?
От малък, разбира се. Помня историите, които ми разказваха, докато бях дете – как Тодор Александров се криел в кръчмата на прадядо ми, например. Оттогава Македония ми се струва приказна.
В известен смисъл, работата по Струмски е за общото благо, но и заради твоето собствено увлечение.
Цялата дейност е водена от огромна любов и това няма как да се промени. Колкото и гадно да звучи, това е като някаква наркомания – то се задълбочава все повече и повече, обзема всяка клетка на тялото ти. Хората около теб не могат да се спасят от това постоянно да напомняш за Македония. Най-вероятно е малко досадно за всичките ми приятели.
Как започнахте работата по библиотека Струмски?
Идеята дойде от нашия приятел Наке от Сандански, както и от Ильо, който пък прави сайта от Германия. Методи също помага с техника. Отначало си мислиш, че на повечето хора не им пука, но впоследствие откриваш, че има цяло движение. То прилича по нещо на музикалния ъндърграунд, но всъщност е много по-силно – доста хора се увличат по въпроса Македония и искат да помагат на проект като нашия.
Учудва ли те желанието на някой да работи на полза роду?
По-скоро ме учудва как държавата успява да тъпче подобни хора и да ги държи като някаква маргинална група. А и защо тези хора, които искат нещо да се случва, не могат да се обединят и да променят системата.
В информацията за сайта изобщо не се споменава кой го прави. Сега обаче ще разбием тази анонимност с това интервю.
Надявам се никой да не прочете интервюто и всичко да остане анонимно! (смее се)
Ние пък се надяваме да не стане точно така.
Голямата идея всъщност е повече хора, които имат материали и са свързани с македонските българи и дейци на движението, да помогнат, като ги сканират и ни ги пратят, за да ги качим. Или ни ги предоставят за сканиране (след което ще им ги върнем). Ако пък нямат материали, но искат да помогнат, могат да ни пратят пари да купим и снимаме някоя прашна войводска книга по техен избор. Искаме да стане ясно кои сме, тъй като мнозина в България са се опарвали от всякакви патриотарски дейности и мислят, че като събираме средства за стари книги, всъщност го правим с цел да им откраднем парите, а после да си купим знамена със свастики и прашки с пентаграми.
Каква е разликата между вашата дейност и тази на патриотични и псевдопатриотични партии и движения?
Не сме водени от националистически подбуди, а по-скоро от някаква вина към прадедите ни защото сме ги забравили, защото сме изоставили онова, за което са се борили.
Наскоро участвахме в основаването на обединението БМОРК, в което участват дори представители на Българския културен клуб Скопие като Мирослав Ризински. Идеята на БМОРК е да съберем хора от различно потекло и с различни интереси, важното е да обединим сили в запазването на нашата история и развиването на културно-просветна дейност.
Материалите, които искате да изследвате и включите в рамките на онлайн библиотеката, вероятно са доста.
Дори и в следващите сто години всеки ден да получаваме книга, напечатана в Македония или издавана от македонски българин, няма да съберем всички трудове на македонските дейци. Гледайки през призмата на съвремието, е трудно да си представим труда, който е положен от онези хора.
Как протича работата по Струмски?
Понякога работим само с книги, които намираме в библиотеки като Народната, но не само оттам. Освен всичко, много хора ни помагат – имаме сътрудници на всякакви места – дори от Република Македония. Интересно е, че в последно време посещенията от Скопие станаха повече от посещенията от София. Което ни изненадва, но и радва.
Коя част от историята на Македония намираш най-интересна?
Най-интересни са ми старите арамии. Често са представяни като истински робинхудовци, но за някои от тях свободата не е била особена цел – били са прости крадци. Ние не сме и чували за старите ни войводи – най-много хората да се сетят за Страхил Войвода или Момчил Войвода. А още по-интересен е например таченият в Република Македония Карпош – който е помагал на австроунгарците по време на Австро-турската война 1683-1699, действал е от Доспат до Ниш, Куманово и Скопие.
Музикалната секция на сайта очевидно е едно от нещата, които смятате да развивате.
Но е по-трудно. Защото книгите, които търсим, са излизали в по-голям тираж и въпреки че много от бройките са изгубени, все някой е осъзнавал, че книгата е важно нещо и я е запазил. Докато със старите плочи положението е съвсем различно. Преди 1944 е имало осем звукозаписни български компании и те са издали хиляди записи на песни, които в момента са трудно откриваеми. Пазените в Народна библиотека плочи, например, бил изхвърлени, защото нямали грамофони, които да възпроизвеждат запис на 78 оборота. Намерил съм около 40 записа на песни, свързани с македонски войводи. Оказа се, че има и филмови записи на стари македонски дейци – вероятно по разни мазета и архиви лежат хиляди часове лента с разкази и своеобразни интервюта.
Разбираме, че участваш и в подготовката на албум с непозната до момента народна музика.
Да, БМОРК подготвя диск с народни песни за български революционери. Миро Ризински записа и една много интересна песен от град Кавадарци за Васил Левски, издадена от Коста Църнушанов. Църнушанов е записвал и песни за войводи, изпети от самите тях. Буквално е спирал по улицата в Прилеп войводата Милан Гюрлуков и е записвал песента, посветена на войводата, която Гюрлуков сам пее.
Познаваш ли други хора, които се занимават с нещо подобно?
Срещал съм сайта Книги за Македония, сдружение Родопски хайдути, както и Илюстрация Бело море. Надяваме се и много други да направят нещо подобно на Струмски, но за други български области – Тракия, Западните покрайнини. А би трябвало и да държавата да се заеме с онова, което правим, за да може в един момент всички стари книги, снимки и музикални записи да бъдат дигитализирани.
Имало ли е трудни моменти, в които се съмняваш в смисъла на Струмски?
Да, когато върху тебе се изсипва някаква помия или някой сърбоман ти тегли истински дълга псувня (смее се). Но македонските дейци са минали през далеч по-тежки моменти – войни, въстания, революции и мъчения. Ние няма от какво да се оплакваме.
Сега вероятно хората си представят работната ти стая – пълна с пушки, саби, носии и хиляди книги.
Томовете са там, да. Но не и оръжието – с годините ставам все по-голям пацифист. Затова и не искам със сайта да увеличавам враждата, а само това хората да се запознаят с историческата истина. Звучи патетично, но бих се радвал на Балканите да няма граници. Европейският съюз е най-доброто, което се е случвало тук, надявам се в един момент всички балкански държави да станат част от него.
Нормално е огромният ти интерес към Македония да се отразява и на музикалния ти проект – Voyvoda. От друга страна е малко странно, че една пост пънк/дарк уейв група не пее за меланхолия, тежки цигари и черни дрехи, а за арамии и бунтовници.
Нормално е всеки изпълнител – независимо дали става дума за Джони Кеш или Ендрю Елдрич (предводител гот рок иконите The Sisters Of Mercy – бел. ред.), е да черпи вдъхновение от тематиката, която е най-близка до сърцето му. А войводския епос е прекрасно вдъхновение. И не разбирам, защо то се експлоатира толкова бегло в изкуството. Ето, има един-два филма на тази тематика. Ако цялото това Дело се беше случило някъде другаде, например в Америка, вече щeше да има хиляда сериала и поне толкова филми за македонските дейци и войводи.
Освен това, вярвам, че идеята на всеки творец е да направи нещо ново. А ако тръгна да пея за нормалните даркърски неща – пушене на цигари или фотографиите на Андре Кертеш, то нищо ново и различно няма да правя. А и няма да съм аз.
А смяташ ли, че хората го схващат?
Идеята на Voyvoda е да не дава твърде много информация. Винаги съм бил част от DIY – Направи си сам културата. Тоест, не е важно да се хвалиш, а да направиш нещо. При това – сам. И не трябва да се чувстваш обречен, защото някой не те харесва, друг път не иска да ти даде пари. Ако една идея ти се струва стойностна, се захващаш с нея. Даваш всичко, което можеш, бориш се.
Онлайн библиотеката Струмски е на strumski.com
Албумите на Voyvoda са на voyvoda.bandcamp.com
