Истината е, че се занимавам професионално с корично оформление от съвсем скоро. Правила съм една корица за издателството ICU, но професионалният ми път като художник на корици тръгна именно от Жанет 45 – Манол Пейков, който повярва в мен, и който отговаря за преводната литература, и Божана Апостолова, която се занимава с българската литература. Спомням си момента, в който открих художника на корици като професия – преди години Ясен Гюзелев представи своите илюстрации към Алиса в Страната на чудесата и тогава осъзнах, че това е най-романтичното занимание на света.
Как се запозна с Жанет 45?
Инициатор на нашето познанство бях аз. Миналото лято, може би през август, събрах смелост и взех решение да представя работата си на няколко български издателства, 5 или 6 на брой. Признавам, нямах големи надежди, че от плана ми ще се получи нещо и че някой ще ми обърне внимание. Поради простата причина, че никой не беше чувал за мен и за работата ми, на практика никой не ме познава. Завършила съм НХА, специалност Плакат, но имах някакво тайно намерение да се занимавам с илюстрация. Тук е важно да отбележа и един факт, който много ме окуражи миналата година. В САЩ излезе една книга, в която фигурира моя корица, която направих за конкурс, посветен на романа Лолита от Набоков. Конкурсът беше организиран от един литературен блог и имаше за цел да покаже различни визии за обложката на новелата, правени от различни художници. Късметът на начинаещия ми помогна да взема първо място (става дума за конкурса Venus Febriculosa – бел. ред.). Впоследствие всички корици от конкурса бяха обединени в една книга-албум (Lolita – The Story of a Cover Girl: Vladimir Nabokov’s Novel in Art and Design под редакцията на Джон Бъртрам и Юри Левинг – бел. ред.). В The New Yorker пуснаха статия за книгата, в която бяха поставили и моята корица. Тази случка безкрайно ме окуражи. Защото, когато искаш да се занимаваш с такъв тип работа, трябва да имаш какво да покажеш. Реших да изпратя наред с творбите си и линк към тази статия на Манол и няколко други издателства и зачаках. Манол не само ми отговори утвърдително, но бе единственият, който ми отговори нещо. Когато видях писмото му, не се сдържах и изтанцувах един танц на радостта около лаптопа си (смее се). До последно не вярвах, че това може да ми се случи. Манол сподели, че е впечатлен от работата ми и иска да опитаме да направим нещо съвместно.
Коя е първата книга за Жанет 45, над която работи?
Манол ме предупреди, че ме хвърля в дълбокото и че друг начин просто няма. Започнахме с поредицата Кратки разкази завинаги, над която работи Нева Мичева – един от най-добрите български преводачи от испански и италиански. Първата корица, над която работих, беше тази към Центурия от Джорджо Манганели. Самата Нева се влюби в корицата, а аз не бях сигурна дали трябва да съм доволна или не. Важното е, че ми се даде и втори шанс и така нещата просто потръгнаха. Тези хора имат цялата ми благодарност – мили, умни и изключителни професионалисти.
Важно е да има такива хора, които се отнасят еднакво внимателно към всеки един детайл от книгоиздаването – корица, хартия, шрифт, превод.
Да, на books.janet45.com, например, има цял раздел, посветен на оформителите – с линкове към всички корици, които са правили и т.н. Мисля, че по-добрият и коректен начин е именно този, тъй като има книги, над чието оформление някой наистина се е трудил и е дал доста от себе си. Кратки разкази завинаги е обмислена като цялостен проект, който следва точно определена стилистика. Концепцията е на Ина Бъчварова, която е автор на девет или повече корици. Всъщност, аз съм продължител на делото й.
След Куклената къща на Туве Янсон и Моята орис на Паринуш Сании, какво още предстои да излезе от Жанет 45, чийто оформител ще си ти?
Предстоят доста интересни заглавия, за които ще се заговори повече наесен. Например Изплези си езика на Ма Дзиен – разкошна книга на китайски автор, чиито книги са били забранявани в Китай, както и сборник с разкази на Даниил Хармс.
Неизбежен е въпросът за това четат ли хората днес?
Не мисля, че четат толкова, колкото би ни се искало. За сметка на това като че ли се оформи една група хора, която не просто чете, но е и много взискателна към книгата. Това е онази вярна читателска публика, която има по-високи изисквания. И именно тези хора се впечатляват и от добре направените корици – забелязват ги, коментират ги. За мен, като художник, това е най-голямото удовлетворение.
Авторите, които имат възможност да видят направеното от теб, доволни ли са? Въобще – какво е отношението ти към самия автор?
В повечето случаи много харесват направеното, въпреки че аз невинаги съм доволна. Основното, с което започвам при правенето на корица, е да прочета и препрочета книгата. След това се запознавам с предишните произведения на автора, ако има такива, интересува ме времето, в което се развива действието в книгата. За каквито странични детайли се сетиш – обръщам им внимание. Но това всъщност е много колективна работа. Предлагам няколко варианта, основно на Манол и Нева. През цялото време изключително много разчитам на интуицията си и на това, че с работата над книгите надграждам познанието си и за литературата, и за визуалните изкуства. Коричното оформление ми носи и голяма наслада, тъй като по този начин създаваш изкуство, което е близо до човека, тоест можеш да го пипнеш, да е твое на достъпна цена, да прибереш в чантата си, и което издържа теста на времето.
Kои са твоите книжни съкровища?
Веднага се сещам за великолепната книга Птичият събор на Петер Сис. Тъй като се хвърлям във всичко с голям ентусиазъм, наскоро започнах наистина да събирам ценни, според моите критерии, книги – Алиса в Страната на чудесата с илюстрации на Яйои Кусама, например. Нева Мичева ми донесе каталог от едно голямо книжно събитие в Болоня и оттам се запознах с работата на много илюстратори – примерно с полякинята Агата Дудек, чиято работа много ми харесва. Внезапно разбираш, че космосът е безкраен – има толкова много нови и интересни неща, които би могъл да откриеш.
Още за Люба ще откриете на facebook.com/LyubaHaleva
