София: Насочила съм всички усилия към създаване на собствен лейбъл. Досега съм работила предимно за други хора. В Испания – за много цветен и пищен като форми лейбъл, доста различаващ се от собствените ми разбирания за дизайн. От него научих да следвам чужда концепция. Работата със София Кокосалаки в Лондон (гръцка дизайнерка със собствен лейбъл за елегантно облекло и луксозно прет-а-порте) ме научи на дисциплина и търпение. Последва работа Mercat de les Flors – театър за съвременен танц в Барселона, където предизвикателството бе грандиозно, но и много приятно. Може да звучи странно, но светът на театъра е много по-реален от този на модата. Липсва му натискът, който съществува в модния бранш – че модата е комерсиален продукт и трябва да стигне до крайния потребител. Освобождаващо е. Преди месеци пък работих по проект за реставриране на изоставени градски пространства в Италия. Идеята бе нещо като контрапункт на консуматорско общество. Иска ми се това, което научих там, да го случа и тук. Защото в София има много изоставени пространства, които спокойно биха могли да заживеят втори живот.
Любя, тача и милея
София: Стартирам лейбъла си тук, защото това е моята страна. Тук се чувствам добре и спокойна да творя. А и самият лейбъл – Sofia From Sofia, носи частично името на града, така че е съвсем логично нещата да тръгнат оттук.
Ива: Хората не осъзнават колко лесно и достъпно е да свършиш нещо в България. Когато учих в чужбина, се оказа, че е много по-лесно да намирам материалите си в България. Поръчвах ги от фабрики в малки странни градчета, в които никога не съм стъпвала, за по-малко пари и за по-кратки срокове. Някой ден, когато и аз се престраша да започна нещо свое, ще го направя тук, а не например във Франция. Париж е от онези места, които всички харесват на картичка – наистина прекрасен град… Но е адски трудно да започнеш каквото и да било там. Хората са затворени и не ти предоставят шанс.
Дайте ми правилните обувки и ще завладея света
Ива: Сега тенденцията е в полза на плоските обувки, които стават все по-съблазнителни. Търсят се, харесват се и се превръщат в предизвикателство пред дизайнерите, които трябва хем да отговорят на търсенето, хем да направят обувките толкова красиви, че да се конкурират с токовете. Токът е невероятно творение, дори от чисто инженерна гледна точка. Начинът, по който тялото стои на ток, е невероятен. Обувките на ток не просто удължават крака, но повдигат и дупето, и бюста. Самата ти стойка става различна, а походката – елегантна. Най-хубаво обаче би било, ако умееш да караш колело с токчета и да ходиш на вечеря с кецове. Единственото важно е да се чувстваш добре.
Легенди за страстта
Ива: Със съученик от Антверпен бяхме в Париж, за да купуваме платове. В известен магазин видяхме сако на Диор, на което се простираше шев, адски труден за изпълнение, но направен перфектно. Прекарахме половин час, взирайки се в него, почти със сълзи на очи. Това е то страст към детайла и преклонение пред тези, които са го направили.
София: Това е магията, която стои зад дрехата и остава често невидима и подценена. Собственото ми първо сядане пред шевната машина бе доста травматизиращо, хаха. Тогава осъзнах колко трудна и специфична работа е шиенето и какво майсторство се изисква за него. Защото, независимо какъв е дизайнът, ако дрехата не е ушита добре, то тя ще изгуби и от естетическата си стойност.
Тет-а-тет
София: Бих искала да срещна Маделин Вионе. Но не като икона, а по-скоро като човек, променил дизайна и модата отвътре. Вионе създава специфичен начин на кроене, така че на плата се придава еластичност и дрехата стои върху тялото много по-естествено и пластично, много по-женствено. Вионе е дала повече на модния бранш дори и от Шанел, но уви, не е могла да се продаде правилно, затова и името й е останало почти апокрифно.
Ива: Аз бих добавила към списъка и Кристобал Баленсиага. Той пък е на другия полюс – при него всичко е във форми и фигури, които са невероятни, дори и в днешно време. Дрехите му са модерни и недосегаеми – безвремеви. Такава е и Мадам Гре. При нея пък всичко е драпирано – дрехи за гръцки богини! Бих срещнала и Салваторе Ферегамо – абсолютен иноватор, без който високите токове нямаше да съществуват.
София: Нека добавим и някой, който е все още между живите. Това ще е Ели Сааб – любим мой дизайнер. Няма негова колекция, която да не ми харесва. Това са дрехи, пред които се прехласвам и които с удоволствие бих притежавала.
Ако твърде дълго се взираш в миналото,
миналото също започва да се взира в теб.
София: От десетина години битува ретровълна и тази тенденцията се задълбочава. Няма нищо лошо в това човек да търси вдъхновение в корените си, но от друга страна, ако си вперил прекалено дълго поглед назад в миналото, нищо чудно да пропуснеш бъдещето. Това би могло да бъде опасно, а повторяемостта – излишна. В моменти на криза или големи икономически и социални сътресения обаче, хората обръщат романтичен поглед назад. Защото модата е именно това – отражение на ставащото със света.
Ива: Търсенето на винтидж аз свързвам с това, че дизайнерите днес са задължени да създават поне по четири колекции на година. Всичко е по-бързо, времето за генериране на идеи – малко и в крайна сметка трудно се създава нещо, което да остава в съзнанието. Модата на 50-те 60-те и т.н. – напротив. Само един поглед ти е достатъчен, за да разбереш, че нещата тогава са отнемали доста време и са изисквали особено внимание. От друга страна, вече бяхме свидетели на възвръщането на модата от 40-те, 50-те, 60-те, 70-те, 80-те… Минахме през всички десетилетия на 20 век и сега е време за нещо ново.
Тактика еклектика
София: Минималистичните линии дават повече възможност да изпъкне човекът, носещ дрехата – това е важно за мен. Дрехата не е просто скулптура. Тя заживява живота си тогава, когато се носи от подходящия за нея човек. В последно време думата еклектика най-правилно описва модата и дизайна. Тенденциите сега се забелязват, но в никакъв случай не се налагат така деспотично на крайния потребител както някога. Хората осъзнаха свободата да експериментират с модата така, както намерят за добре. Еклектиката е хубав израз за заигравка с модата, стига да имаш смелостта и да не се притесняваш от мнението на околните.
Ива: Не е задължително да играеш с модата, ако не ти идва естествено. Все пак модата е нещо, което да те накара да се чувстваш по-красив и по-щастлив. Най-важното е да се чувстваш правилно и добре – това е модата, останалото е изкуство.
Красотата е в очите на гледащия
Ива: Има много млади момичета, които изглеждат страхотно! Любимо ми е обаче да видя възрастна дама в трамвая, чието колие е отлично съчетано с полата или обувките. Нещо толкова семпло и просто, но страшно модерно, което дори самата тя трудно осъзнава. Веднъж в Лондон ми се случи да гоня една възрастна жена, чиито тоалет бе със страхотни принтове.
София: Аз също имам слабост към възрастните дами, нека не бъда разбирана погрешно, хаха. Почитател съм на дрехи от изминали епохи, а в България има доста възрастни хора, облечени по интересен и даже доста модерен начин, без разбира се, да го съзнават. Особено интересни са ми аксесоарите. Често се случва да харесам чанти или очила на някоя възрастна дама, дори няколко пъти съм била на косъм да попитам дали ще ми ги продаде, но се страхувам да не я стресна и се въздържам.
Щом с музика се храни любовта, свирете!
София: Музиката е адски важна. Не мога да творя без нея. Слушам буквално по 24 часа на ден. Тя е един от основните ми извори на вдъхновение, а пък за атмосферата на едно модно ревю е наистина важна – би могла да помогне, би могла и да навреди.
Ива: Има една лондонска банда Savages, които миналата година видях за пръв път и които станаха доста популярни напоследък. В началото звучаха доста като Joy Division, дори вокалистката им малко прилича на Иън Къртис, хаха. Те са само млади дами, облечени изцяло в черно, а пък вокалистката е винаги с червени лачени токчета. Бих им предложила да им направя обувки. Би било прекрасно!
Установено или не – това се пита
Ива: Имам нужда да ми бъде казано как и какво трябва да свърша, след което да ми бъде оставено поле за изява. Да виждам пътя, да зная къде е крайната точка и да мога да криволича около него. Да имам установени граници. При дизайна на дрехи човек има пълната свобода да прави всичко, но тази свобода трябва да бъде компресирана в краен продукт. При обувките имаш рамка – определен брой елементи, с които играеш. Свободна в рамката – ето така се чувствам спокойна. Защото е глупаво да се правиш, че няма установен път. Той е тук, от теб зависи, доколко ще го последваш.
Повече за модните линии на София Хусейн и Ива Минкова можете да видите тук и тук
