Ретро атмосферата се усеща не само от визията на касетката и психeделичната обложка, но и още от самото начало на албума. Записът стартира с интродукцията The Performance Will Commence After the Beep и роботизираният глас, който ни моли да се подготвим за предстоящото музикално преживяване, моментално навява известна алюзия към Razzmatazz на американците I DON’T KNOW HOW BUT THEY FOUND ME. Оттам нататък обаче Hayes & Y подхващат ритъма с характерния си стил, а енергичната Take It Away ни дава летящ старт.
След нея ни очакват изключително разнообразни песни – от такива с по-електронно влияние до на моменти почти сиатълско гръндж звучене. Редуването на бързи и бавни парчета съвсем успешно избягва всякаква повтаряемост, ако такава е изобщо възможна предвид многоликия характер на албума. Запомнящите се китарни рифове и приятните хармонии на клавишните още веднъж затвърждават световния потенциал на групата, а вокалите на Благослав Анастасов са съизмерими с тези на Джони Стивънс от Highly Suspect.
Не крием, че баладите Almost Right и All in my Head ни правят особено силно впечатление, а Turn Around, Look Away ни закова с интересния си аранжимент, изпъкващата на преден план партия на баса и добре постигнатата музикална градация. Press. Go. Move. Slow завършва с едноименната песен, която от своя страна навява меланхолия, надежда и примирение, а хаотичното китарно соло към края на парчето постепенно се преплита с вокалите до внезапно затишие и постепенно отмиране на вокалния рефрен.
Нужно е и да отбележим естетическата стойност на корицата на албума, която се родее стилово с обложките на някои от скорошните сингли на бандата, но носи собствена визуална атмосфера. Ярките цветове и смелите преливки, затворени в стегнати тъмни контури, чудесно прилягат на цялостното въздействие на музиката на Hayes & Y. Дизайнът е дело на младата визуална артистка София Добрева (Nolita No).
Слушаме Press. Go. Move. Slow на живо за пръв път на сцената на Зала 3 на НДК на 1 декември.