Да започнем от забранения плод – какво мислят родителите ти за това, което правиш?
От първия път, когато полицаите почукаха на вратата ни – бях на 13 или 14 – родителите ми са ме подкрепяли. Сигурно звучи малко странно, но баща ми също беше бунтар и се чувстваше горд, че сина му прави нещо против системата, а на майка ми й харесваше, че се занимавам с изкуство. Просто знаеше, че има и един полу-легален път да станеш артист и той е също толкова добър като другия.
От две години и ти си баща, това промени ли те много?
Ако питате жена ми, трябва да ме промени още малко. Изобщо не съм парти човек, но не съм и типичния баща, по-скоро съм като най-добрия приятел на сина ми. Да бъдеш графити артист означава да живееш като пораснало момче или момиче. Истинска детска мечта е – обикаляш света, рисуваш по стени. Трудно е да намеря баланса между това и желанието да съм стабилен и зрял. Още се уча.
Кой е най-важният съвет, който си получавал?
„Почивай си“. Не съм сигурен кой точно ми го каза, но определено е това. Всички говорят колко е важно да се работи здраво, което, естествено, е така. Но също толкова важно е да можеш да спреш и да презаредиш. Особено ако си артист – трябва да убедиш и себе си, и клиентите, че си професионалист, а не някакъв техен приятел, на когото са звъннали да им нарисува нещо там.
В момента живееш в Нюрнберг, защо избра точно този град?
Беше изцяло заради семейството ми. Тук е спокойно, градът е хубав, но започва да ми отеснява. Мисля, че е добре да сменяш мястото понякога. Останах 30 години в Манхайм, където съм се родил, и в един момент имах усещането, че вече съм му дал всичко от себе си, както и той на мен. Бих живял в Хамбург, това е един от най-отворените градове в Германия. Харесва ми, когато много култури се срещат на едно място – всички хора с техните перспективи се разбъркват и създават нещо ново заедно.
Пътувал си доста, в кой град готвят най-добре?
Шанхай. Бяхме там преди време и работих за един жесток клиент, с когото имахме малко странна уговорка – вместо да ни плащат, всеки ден да ни водят на тур по ресторантите. Не туристическите места обаче, гид ни беше един местен, който знаеше къде правят наистина автентична храна. Беше супер – той поръчва на китайски, а ние просто опитваме, без да сме сигурни какво точно ядем. И така две седмици. Някои от тези храни се надявам никога да не ми се налага да ям отново, други обаче бяха невероятни. Спомням си например едно пиле върху ориз със сос от боровинки. Страшно необичайно за Китай, бих предположил, че рецептата е арабска. Това е може би най-вкусното нещо, което някога съм ял.
Видяхме снимките ти в инстаграм, интересуваш ли се от фотография?
Изобщо не мога да кажа, че съм фотограф. Правя доста снимки, но те са като визуален дневник – нещо ми прави впечатление и автоматично си вадя телефона. Тук са ми харесали цветовете, там композицията, просто друг вид бърза скица на деня.
Правил си и тениски за бранд в градски стил, какво значи той за теб?
Харесва ми, че постоянно взимаме по някой нов елемент – или горе-долу нов елемент – и го съчетаваме с неща, които са били модерни преди години. 90-те се върнаха, 80-те се върнаха, ако изчакаме достатъчно дълго, сигурно и 30-те ще се върнат на мода. Това ми харесва, защото дава свобода. Можеш да правиш каквото си искаш и няма да изглежда странно, границите са размити. Хората напоследък много искат да бъдат уникални, обаче не си дават сметка, че всичко е копие на копие на копие. Когато спреш да влагаш толкова енергия в желанието да си уникален, добиваш някаква власт. Така се получава и добрият градски стил – като носиш каквото си искаш и казваш "това съм аз".
Имаш доста татуировки, коя ти е любимата?
Първата ми – много е проста и концептуална, страхотно е, че няма нужда да ме е срам от нея! Показва инструментите, които ползвам – спрей, компютърна мишка, химикалка. Имам и две-три, които са позорно лоши, но и това е естествена част от нещата. Спомням си как когато бях в Ню Йорк за първи път се озовах в едно малко студио, в което татуистите бяха стари легенди. Предложиха да ми направят нещо малко, което да платя с кутия ментолови цигари. Така се сдобих със зле направен надпис Pusher на пръста си. Тогава ми звучеше като жестока история, сега ми е малко смешна. Но това е просто кожа, какво толкова.
Кой е най-големият комплимент за един графити артист?
Мисля, че най-високата цел е, когато хората започнат да разпознават стила ти и без да видят името отдолу. Или когато направя нещо на хартия, вместо на стена, но пак разбират, че съм аз. Не съм се стремил към това нарочно, просто се случи – развитието на стила е сложна работа. Рисувах много, гледах какво правят други хора, имах доста идоли. Който ти казва, че не краде като артист, лъже – всички започваме така, мисля, че няма друг начин. Никога не е правилно да показваш работите си, преди да са станали по-твои, но взимаш цветовата схема оттук, композицията оттам, добавяш собствения си вкус. След пет или десет години вече имаш нещо, което е само твое.
Слушаш ли музика, докато работиш?
Повечето хора си мислят, че сигурно слушам хип-хоп, докато рисувам. Обаче аз си пускам Франк Синатра, за първоначалните скици ми трябва спокойствие – така идват най-добрите резултати.
Отворената демонстрация на Hombre е на 11 юли от 12:00 в двора на Fabrica 126
Работата му е на facebook.com/hombreSUK, diescouts.de и в инстаграм – hombre_suk_trs
