На земята няма друго място като МоМА. Мястото е изключително френетично, но всеки ден имам шанса да се срещам с вдъхновяващи хора и да се запознавам с техните идеи. Заобиколена съм от художествени произведения и всякакви примери за дизайн. Голяма привилегия e да работя със съмишленици, които са едновременно отдадени, амбициозни и любопитни спрямо всичко, което се случва в този чуден свят на изкуството. И най-важното – имат желанието да споделят собствената си страст с различните зрители.
Специалист си в сферата на модерния дизайн. Къде е магията в тази интересна глава от историята на изкуството?
Труден въпрос. Дизайнът в природата си е константна еволюция, той непрекъснато мени своята форма. Всяко поколение, всеки център, регион или страна може да предложи собствен дизайн. Дизайнът може да посреща конкретна потребност в определен отрязък от време и в конкретно пространство. Тоест, той не би могъл да има едно непроменливо, универсално значение. Дизайнът е в състояние да провокира и да вдъхновява, променяйки начина ни на живот, поведенченските ни стратегии и движението на мислите ни.
Разбрах, че цениш много работата на шотландския архитект Чарлс Макинтош (1868 – 1928) който е един от виновниците за съществуването на Ар Нуво в Англия и Шотландия.
Така е. Особено в момента много мисля за Макинтош. Преди известно време имаше ужасен пожар в художественото училище в Глазгоу (The Glasgow School of Art), чиято сграда е един от шедьоврите му и в която аз самата съм работила. Великолепната библиотека от 1909 пострада много сериозно. Това не е просто загуба за Шотландия и Англия, но и катастрофа за културно-историческото наследство в международен мащаб. Дизайнът на Макинтош, в частност и художественото училище в Глазгоу като институция, дефинираха културната идентичност на града като модерен топос, който гледа напред и отвъд.
Самият Глазгоу е много интересен в архитектурно отношение. Какво би препоръчала на хората, които за първи път виждат града?
В момента в Глзагоу има наистина динамична сцена за съвременно изкуство, като това е съчетано и с богатото архитектурно наследство, завещано от хора като Макинтош и неговите съвременници в началото на 20 век, както и с по-ранни сгради като тези на Александър Грийк Томсън, или съвременни примери като The Armadillo (или Clyde Auditorium – сграда за концертни събития, построена през 1997 – бел. ред.) на Норман Фостър и Riverside Museum of Transport, дело на Заха Хадид.
Какво е глобалното отношение към модерния дизайн днес?
Бързото развитие на технологиите и Интернет повлияха съдбовно на дизайна и вече може да говорим за пълнокръвен виртуален дизайн. Хората са мобилни, разменят познания и предмети, светът става все по-широк и непрекъснато изникват нови идеи и възможности пред дизайна – и като изследователска работа, и като практика.
Източна Европа има с какво да се похвали от гледна точка на модернизма. В България и Сърбия има множество запазени примери за модерна архитектура, да речем. Би ли направила проучване на терен, ако ти се отдаде възможност?
Обсебена съм от ранния 20 век, а предстоящото ми пътуване до България допълнително подхранва любопитството и нетърпението ми. И не говоря само за архитектура, но и за графичен дизайн, текстил, музика, особено онази от 80-те и 90-те.
Как се отнасяш към дизайна, тогава, когато става дума за ежедневието и неговите необходимости?
Изпитвам огромно удоволствие да съм заобиколена от красиви и функционални обекти – италианска керамика, изчистени бели керамични купи, бляскави плакати от Полша и Франция.
Фестивали по света честват Дизайна всяка година и често темата е Модерен дизайн. Като историк на изкуството, би ли обяснила разликата между модерно и съвременно?
Разбирането ни за дизайна от миналото, както и погледът ни към дизайна на бъдещето, минават през филтъра на настоящето, през неговия мироглед и неговите тревоги и нужди. Затова мисля, че съвременно и модерно са свързани завинаги и не могат едно без друго. Разбирането ни за модерен дизайн се сменя с идването на следващото поколение. Днес, например, е видим повишеният интерес към дизайн практитки, характерни за страни като България и Сърбия, което неминуемо води до по-голямо разбиране на локалните особености, представени на международната сцена.
Какво е мотото, което описва погледа ти към дизайна днес?
Glocal – мисли глобално, действай локално.
Ако имаш възможността да пътуваш във времето, къде би отишла?
Твърде здраво свързана съм с настоящето – бих пътувала единствено в него.
Форумът на One Design Week е в пловдивския Дом на културата, 28 юни, 10:30, 50/65/100лв от ticketlogic.bg
One Design Week е на различни локации в Пловдив, 20-29 юни, вход свободен
