До 16-годишен се занимавах с таекуондо и волейбол, но се контузих тежко и трябваше да си направя операция на коленете. Две години не можех да спортувам. Изведнъж ми се отвори много свободно време, което трябваше да запълня някак. Така дойдоха картите Ю-Ги-О! – естествено продължение на желанието все да се съревновавам. Бързо се наредих сред най-добрите играчи в Европа, постоянно пътувах за състезания и още преди пълнолетието ми се оказах финансово независим.
СТРИЙМИНГЪТ
Скоро след това се пренасочих към електронните спортове. Започнах с League of Legends, задобрях и станах част от силен международен отбор. В един момент тукашната общност от играчи разбра, че човекът, когото виждат по стриймовете, е българин и проявиха интерес да пусна собствен канал. В началото на 2014 направих първите си крачки, но понеже компютърът ми не ставаше, приех да коментирам професионално играта цял месец в Румъния, за да спестя за нов. После подписах и договор с Twitch – платформа на Амазон, в която предаваш на живо как играеш или пък как създаваш картина например. Има един американски художник, Боб Рос, който през 80-те води ТВ предаване, в което рисува и обяснява как всяко дръвче има нужда от приятел, затова до него ще сложи още едно. Такъв е моделът и на днешния стрийминг: да разтоварваш хората, докато гледат как правиш нещо, в което си адски добър и уверен.
ФОКУСЪТ
Стриймвам пет вечери седмично – основно как играя Minecraft. Всички казват, че това е игра без цел. Аз казвам, че прилича на живота – няма превъртане, а удоволствието е в това сам да си поставиш задача и да измислиш как да я постигнеш, въпреки ограниченията. 99% от играчите си вдигат къща, обзавеждат я, правят ферма отпред и са щастливи. Аз строя машини и ги автоматизирам. Доста по-сложно е, затова на всички им е интересно да ме гледат. Имам и YouTube канал на същата тематика, но не изпипвам видеата си като други силни български влогъри. По-важно ми е да кача четири полезни клипа на ден, отколкото да монтирам един с часове, докато стане перфектен.
ШОУТО
Twitch изхвърля потребители, които се снимат как ровят във фейсбук, да речем – трябва да правиш нещо креативно или геймърско и аз се придържам към това. Е, случва се понякога да излъчвам и глупости – веднъж например простирах пред камера. Има и чат, където си пиша с аудиторията в реално време и се е случвало да ми предлагат пари, за да поръчам пица по възможно най-наглия начин. Направих го. После поканих доставчика да помаха на екрана и му обясних какво става… май не ме разбра. Все пак на първо място стриймът е шоу и щом се появи възможност да разсмея зрителя, я грабвам. Иначе всички в чата се знаем, имаме си и вътрешни шеги – като политически некоректните изрази, които крещя по време на лют бой, а те ги събират във видео компилации. Най-популярните имат по 150 000 гледания.
ГЕЙМИНГЪТ КАТО ПРОФЕСИЯ
Още с Ю-Ги-О! усетих, че развивам професионално отношение към нещо, което не се смята за професия. Реших, че това е моят път и не искам работа в офис. Чувствах се компетентен, схващах философията на игрите и как влияят на хората. Сега анализирам всякакви статистики: защо този месец ме гледат по-малко спрямо предния; защо повече перничани следят мен, отколкото останалите БГ стриймъри. Иначе имам и други страсти: история, психология, дори учих 3 години философия. Прекъснах, защото се отвори ниша да правя това, за което мечтаех, и не исках да я изпускам. Не съжалявам, но, разбира се, разочаровах нашите. Изнесох се от вкъщи преди 10 месеца и мисля, че чак сега започват да се убеждават, че не си губя времето.
ФИНАНСИТЕ
По света аудиторията издържа стриймъра. Тук нещата са различни. Моята се старае да се грижи за мен, не се оплаквам, но парите, които изкарвам от Twitch, не са много. Затова, когато не снимам, търся спонсори. Постоянно съм в движение или по срещи – да се занимаваш с гейминг не значи нон-стоп да си пред екрана. Партнирам си с няколко компании, правя ревюта на хардуерните им продукти, но не позволявам да ми се качват на главата. Ако искат да ме вкарат в своите релси, просто не се получава. Иначе, ако питате дали мога да се пенсионирам – да, макар да няма дума за професията ми в кодекса, плащам данъци, трупам трудов стаж и ми е спокойно.
ФЕНОВЕТЕ
Всяка вечер през стрийма ми минават средно по 7500 души, общо последователите ми гонят 40 000, а в YouTube имам към 55 000 абонати. Рядко излизам от нас без някой да ме спре. И сега на идване се снимах с едно момиченце. Такива хора изобщо не ме товарят, даже често им подарявам значки, ако ми се намират. Веднъж и очилата си дадох. Случвало се е обаче някои да прекаляват. Два пъти са ме преследвали – виждат ме в магазина, вървят след мен, за да разберат къде живея, а аз правя лупинги из квартала, докато се откажат. Наскоро някой докопа и телефона ми и го разпространи. Смених го, а ми беше от 15 години. Тези случки не ме стряскат – още като се захванах с публичните изяви, бях наясно, че нещо подобно предстои.
СОЦИАЛНИЯТ ЖИВОТ
Цари едно особено предубеждение към геймърите, мислят ни за несоциални и странни. Напротив. Най-хубавата страна на стрийма е количеството приятелства, които тръгнаха оттам: хора с общи интереси се срещнаха, сближиха се и сега през седмица си гостуват по всички краища на страната. Не живеем онлайн, все сме по разни събития. И макар да работя 24/7, не ми тежи липсата на свободно време. Ако искам да си почина, просто уведомявам абонатите си и заминавам нанякъде, нямам котва. А и знаете как е: прави това, което обичаш, и няма да ти се наложи да работиш и един ден.
Преслав Иванов стриймва на twitch.tv/aethelthryth и влогва на youtube.com/user/shadowcars. Може да го срещнете на фестивала Game Evolution в Арена Армеец между 9 и 11 септември.
