Илюстрации вдъхват живот на стария Холивуд: разговор с Джордж Таунли

За родения в малкото северно градче Пултън, Англия, илюстратор Джордж Таунли колоритните сгради на Лос Анджелис и безкрайните пламенни калифорнийски залези са нещо, което дълго време е можел да види само във филмите. Това се променя преди малко повече от 5 години, когато решава да изживее калифорнийската си мечта и да напусне дъждовния и сив английски пейзаж. Така Таунли се озовава на 6-месечна обучителна програма в Сан Маркос, Калифорния, а това преживяване се оказва животопроменящо не просто защото младият илюстратор се сблъсква за първи път с трудностите на самостоятелния живот в чужда държава, а защото открива себе си или по-скоро открива най-голямото си вдъхновение – Лос Анджелис.

Подобно на сюжет в холивудските филми, в които един момент преобръща всичко, това се случва и с живота и стила на Таунли. В рамките на неговия престой се раждат поредица от дигитални пъстри, ретро илюстрации на някои от най-емблематичните места в Лос Анджелис. Не отнема много време преди тези илюстрации да се превърнат в първата самостоятелна изложба на Таунли, озаглавена Golden Hour – препратка към онези 50–60 минути от деня преди залеза, в които слънцето е по-ниско и е на път да се скрие, а лъчите му могат да се опишат като златисти. Изложбата в Gallery 1988, намираща се в Лос Анджелис, е само началото на нещо, което се превръща в цяла тематична поредица от проекти/изложби и една цялостна отдаденост към архитектурата, слънцето и красотата на Лос Анджелис.

Годината вече е 2023, а Таунли е все още така запленен от духа на Калифорния, като подготвя най-новия си проект за Gallery 1988, озаглавен After Hours, който ще представи една невиждана досега в творчеството на Таунли страна, а именно погледа върху Ел Ей, след като е настъпила нощта.

Вашата „мания“ към всичко, свързано с архитектурата и Лос Анджелис, идва от престоя ви в Сан Маркос, Калифорния, като студент. Тази дълбока страст и интерес към САЩ и по-специално Калифорния съществуваше ли преди това?

Винаги съм бил обсебен от Калифорния, но това никога не е било до такава степен, че да очаквам, че ще основа кариерата си върху нея. Интересът ми дойде най-вече от гледането на стари филми като малък – класиките. Обичам златната ера на Холивуд и чувството, което той носи. Едва след като посетих Калифорния, осъзнах колко голямо влияние ще има тя върху мен. Да отида пред Грифит (обсерваторията) и да застана на същото място, на  което е бил Джеймс Дийн в Бунтовник без кауза беше просто невероятно. В този момент наистина успях да се поставя на мястото на героите от филмите, които обичам, и тогава реших, че искам да споделя това усещане, като пресъздам еблематични локации чрез илюстрации.

Как подхождате към проектите си? Обекти на интерес във вашето изкуство са главно сградите, имате ли първоначална идея за това коя сграда бихте искали да нарисувате, или нещата стават по-спонтанно?

Занимавам се с това вече от няколко години, така че понякога се случва да седна и да планирам нещата предварително. Друг път вдъхновението идва, докато гледам филм или сериал, и именно там откривам сграда, която предизвиква интерес в мен. Например наскоро гледах сериала на  Netflix – You, и там имаше една сватбена сцена в Adamson House в Лос Анджелис. Мястото изглеждаше невероятно, така че то бързо се изкачи на челна позиция в списъка ми и веднага започнах работа по илюстрацията. Отделно, когато съм в Лос Анджелис, обичам просто да се разхождам и да разглеждам. Много от илюстрациите в предстоящата ми изложба (After Hours) са базирани на  референтни снимки, които аз лично съм правил.

Нарисували сте някои от най-емблематичните сгради и места в целия Лос Анджелис, има ли конкретно място, което все още не сте успели да нарисувате, но с удоволствие бихте го направили?

Определено бих се насочил и към Ню Йорк. Това е град, който винаги съм искал да посетя, но просто не съм имал тази възможност. Струва ми се, че има сходна атмосфера с тази на Лондон – града, в който съм базиран в момента, затова смятам, че ще си прекарам чудесно там. Харесва ми и фактът, че подобно на Лондон, и в него имаш всички тези високи сгради и известни забележителности, които всички познават, но ако наистина тръгнеш да се разхождаш, бързо откриваш онези скрити места – независими кафенета, барове, ресторанти, книжарници, музикални магазини. Местата, които правят града такъв, какъвто е.

Слънцето играе важна роля във всичките ви проекти – Golden Hour, Sun-Kissed, Sunflower и дори в последния ви проект After Hours (липсата му), какво ви привлече към него?

Израснах в малко и дъждовно градче в Северна Англия, рисуването на тези облени от слънцето пейзажи в Калифорния беше моят начин да избягам от това. Харесва ми, че мога да нарисувам готина модерна къща в Лос Анджелис, да я сложа на стената си и просто да променя напълно атмосферата. Да избягам от сивотата и мрака на ужасния ден. Надявам се, че когато другите хора купуват и гледат моята работа, тя прави същото и за тях.

Когато човек разглежда творческото ви портфолио, може много ясно да се види моментът на промяна в стила ви. Можете ли да разкажете малко за този момент?

Когато все още експериментирах в университета, се занимавах с плакати за филми и известно време мислех, че това ще бъде моята кариера, и вложих много време и усилия именно в това. След известно време обаче осъзнах колко конкурентна е тази област и колкото трудно е да се отличиш в тази сфера сред толкова много талантливи артисти и така загубих вдъхновение. След като завърших университета, си взех почивка. Малко по-късно започнах стаж в същия този университет и наистина се опитах да разбера какво искам да правя с работата си. Спомням си как нарисувах първата си забележителност на Лос Анджелис и нещата мигновено се получиха. Сякаш нещо кликна и оттогава това е, което правя.

Някои от ранните ви рисунки са силно вдъхновени от работата на архитекта Франк Лойд Райт. Кое е онова, което наистина ви привлече в неговия стил и което ви накара да създадете някои от вашите творби въз основа на негови сгради?

Иска ми се да имам по-добър отговор за това, но честно казано – той беше просто първият архитект, когото реших да проуча, и се влюбих в работата му. Използвах архитектурата му като начин да развия стила си, това ставаше с много практика и рисуване на къщите му. С течение на времето открих стила си и се чувствах по-уверен в работата си и разширих познанията си в тази област, като почнах да изследвам работата и на други архитекти. Франк Лойд Райт винаги ще бъде специален за мен, тъй като той беше първият.

Вие споменахте по-рано, но и аз нямаше как да не забележа като фен на филмовото изкуство, че някои от творбите ви са вдъхновени от велики филмови режисьори като Уес Андерсън, Хаяо Миядзаки, дори братята Коен. Как подхождате към тези проекти, които се различават доста от настоящата ви работа, и как филмите вдъхновяват изкуството ви като цяло?

Както споменах по-рано, тези мои илюстрации са от алтернативния ми период, посветен на филмови плакати. Много от тези постери са били част от групови изложби за различни американски галерии, които се свързваха с мен и ми казваха – правим експозиция, посветена на Миядзаки, искате ли да се включите? Ако съм фен на режисьора, нещата се случват доста лесно и се съгласявах. Колкото до Уес Андерсън, той е режисьорът, който особено вдъхнови изкуство ми. До ден днешен в илюстрациите ми се открива много симетрия, ретро декори и ярки цветове, които са характерни и за неговите филми.

Някъде прочетох, че сте самоук художник. Вярно ли е това и ако да, какво е мнението ви за преследването на изкуството в академичната сфера?

Всъщност съм учил в университет тук, в Англия, но все пак бих се определил като самоук, тъй като се научих да правя това, което правя, много преди да започна следването си. В UCL записах Илюстрация, но не мога да кажа, че ученето в университет е от съществено значение, за да стене човек професионален илюстратор. Най-големият плюс от висшето ми образование всъщност бяха хората, които намерих в бранша, както и връзките, които изградих. Самият курс не беше от голяма полза, но ме научи как да спазвам крайни срокове, както и как да работя добре под напрежение.

Илюстрациите ви всъщност са доста популярни в социалните мрежи, каква е нейната ролята в творческия ви процес и в работата ви в тази индустрия като цяло?

Имам големия късмет, че макар да имам малка аудитория от последователи в Instagram, те са много страстни и активни. Ако някога закъсам откъм идеи, мога просто да кача един пост, в който да помоля хората за препоръки, и изведнъж се оказвам със съдържание за месеци напред. Има и други плюсове. Както споменах, аз не живея в Лос Анджелис, но много от последователите ми са от там, така че, ако някога се нуждая от референти снимки за нещо, мога да се обърна към тях или да се свържа с няколко избрани хора и да получа необходимата информация и детайли, от които се нуждая.

Винаги ли сте били увлечен повече по дигиталното изкуство, или сте имали интерес и към по-традиционните подходи – работа с боя, молив и др.?

Винаги е било дигиталното изкуство. Не мога да кажа, че някога съм се интересувал от молива и хартията, въпреки че работя върху някои оригинални скици за моя магазин, тъй като това е нещо, от което колекционерите се интересуват. Примерно рисувам някоя сграда на хартия и след това я продавам като единична бройка, това е готин начин човек да се сдобие с нещо напълно уникално от мен.

Какво можем да очакваме от най-новия ви проект After Hours, който ще дебютира тази седмица в Лос Анджелис?

Тази година се съсредоточих върху рисуване на някои от най-еблематичните забележителности на Лос Анджелис, след като е настъпила нощта. Изложбата ще е в Gallery 1988 и съм изключително развълнуван. Ще бъдат изложени много нови творби, ще се продават принтове, ще има музика, а като цяло ще бъде много забавно да се срещна със съмишленици и почитатели на работата ми. Изключително съм благодарен, че мога да правя такива неща.

Откриваме част от новите, както и много други илюстрации на Джордж Таунли тук.