Имани за магията на музиката и вътрешната война с щастлив край
Трудно е да вместиш магнетичната певица Имани в една единствена категория. С богатството на гласа си тя безспирно доказва бляскавия си музикален талант, а неоспоримият ѝ чар и неустоимото ѝ сценично присъствие са изградени с всяка стъпка по световните сцени, а преди това – по модните подиуми. Музикалният ѝ дебют от 2011 година The Shape of a Broken Heart достига платинен статут във Франция, Гърция и Полша. В новия си албум Voodoo Cello тя като с магия преплита елементи на класическа музика и популярни поп хитове, а на 2 юни съвсем доброволно се подлагаме на вуду вълшебството ѝ в Зала 1 на НДК.
Докато с нетърпение очакваме концерта на Имани в София, поговорихме с нея за турнетата, музикалните жанрове и първите ѝ стъпки в музикалната ѝ кариера.
Ако наистина владеехте вуду магия, за какво щяхте да я използвате?
Бих използвала силите си, за да облекчавам болката на другите. Бих била лечител, от тези хора, които с едно докосване могат да отнемат мъката на някого.
Как отбрахте песните, които пресъздадохте във Voodoo Cello?
В селекцията включих музика, която обичах да слушам, когато бях по-млада. Това са песни, които силно уважавам. Преминах през няколко десетилетия – 70-те, 80-те, 90-те, 2000-те – и избрах най-силните парчета, зад чиито мелодии и смислени текстове прецених, че мога достойно да застана на сцената. В процеса на подбиране често се питах дали тези песни биха могли да бъдат написани от мен. Разбира се, те не са мои авторски песни, но в известен смисъл казват за мен много повече, отколкото оригиналните ми композиции.
Защо точно 8 виолончела?
Ансамбълът от 8 виолончела е много широко разпространен в класиката. Такъв състав обаче рядко може да бъде видян в поп музиката. Целта ми беше да внеса класическия свят в попа и да тествам с какво може да допринесе за него. Обратното също важи: да експериментирам по какъв начин класическата музика може да повлияе на света на популярната музика. Постигнах това, като поставих този така класически състав от музиканти в типичен за поп музиката сценарий. Дори помолих виолончелистите да танцуват на сцената и да се превърнат в част от целия спектакъл. Така че отговорът ми е: защо не?
Какво според вас е нужно за един добър кавър?
За да направиш добър кавър, трябва да умееш да направиш нов прочит на песента, едновременно с това запазвайки нейната есенция. Така не загърбваш най-доброто в нея, но добавяш и частица от себе си в крайния резултат.
Как балансирате между турнетата и писането на нова музика? Кое ви вълнува повече?
Харесвам и двете по различни причини. Наистина е трудно да се запази балансът. Не е лесно да си отвориш ментално пространство и да твориш, докато обикаляш по турнета, защото, за да пишеш песни, трябва да имаш време, тишина и спокойствие. Това е и причината да не създавам нова музика, докато пътувам от концерт на концерт. Е, случва се, но рядко. Неслучайно албумите ми излизат на всеки пет години. Отнема ми много време да финализирам някой проект, а да издавам нова музика всяка година е невъзможно.
Има ли държава, където бихте искали да отидете на турне, но не сте все още?
Има много страни, които мечтая да посетя. Бразилия е една от тях. Бих се радвала да отида на турне в Южна Африка. В Австралия пък не съм била абсолютно никога, а много ми се иска да отида.
Как избрахте псевдонима си?
Беше много отдавна. Когато бях на 17, започнах кариера като модел. Истинското ми име е Надя, но в моята агенция имаше доста момичета от Русия, които също се казваха така. Наложи ми се да започна да се наричам по друг начин, още повече, че на много хора им беше трудно да произнесат фамилията ми. Името Имани всъщност идва от филма Пристигане в Америка с Еди Мърфи.
Когато започнах да се занимавам с музика, запазих този псевдоним, защото повечето хора вече ме познаваха като Имани така или иначе.
А как започнахте да се занимавате с музика?
Започнах, докато все още бях модел. Не печелех особено добре, а работех много усилено. В един момент реших, че е по-добре да влагам същите усилия, за да постигна мечтата си.
Процесът беше бавен и поетапен. Първо тръгнах на уроци при вокален педагог, след това – на курсове по актьорско майсторство. После започнах да се уча как се композира музика, влязох в музикалните среди и започнах да се срещам с музиканти.
При мен процесът беше по-скоро старомоден. По онова време социалните мрежи не бяха особено развити. YouТube тепърва прохождаше като платформа, а онлайн общуването беше основно концентрирано в MySpace. За да пробиеш, трябваше да обикаляш по участия в баровете и трябваше да пееш навсякъде, където имаш възможност, за да бъдеш видян от по-голяма аудитория. Така станаха нещата при мен – стъпка по стъпка.
Кои са любимите ви музиканти?
Имам много любими изпълнители. Харесвам Бен Харпър, Майкъл Джексън, Трейси Чапман, Боб Марли, Нина Симон, Боб Дилан, Джони Кеш, Ленърд Коен и Мадона. Имам особено еклектичен вкус, както вероятно си личи във Voodoo Cello. Обичам да слушам много различни жанрове.
Предишният ви албум се казва The Wrong Kind of War. Смятате ли, че има правилна война?
Да. Мисля, че ако водехме война срещу световния глад, никой нямаше да умира от недохранване. За жалост това обаче не е войната, от която човечеството се интересува. Вместо това ние се бием за гориво, за пари, за територия и всякакви други егоистични лудости. Ако влагахме същата енергия, за да се борим с климатичните промени обаче, щяхме да победим.
Според мен най-важната война е войната с нас самите. Ако можехме да приемем себе си и се обикнем, нямаше да стреляме по съседите си, нямаше да се убиваме взаимно. Правилната война е вътрешна, а ако я водиш успешно, тя те прави цял и щастлив от личността, в която си се превърнал. Това за мен е една добра война, която си заслужава да водим.
Има ли нещо, което бихте искали да добавите?
Искам само да допълня, че много обичам да изнасям концерти в България. Това е една от любимите ми спирки от турнето, защото българската публика е страхотна и обича музиката ми безусловно. Нямам търпение да пристигна при вас.
