InstaSofia на Луис Хармър

Започва разговора с "тук е много хубаво", но бързо го обръща на шега с "това е подходящо първо изречение, за да не ме намразят читателите". Вече сме наясно, че между нас се разхожда и австрийската учтивост на Луис, която липсва в черно-белите му кадри. Е, каква е София за един човек, роден и израснал във Виена – гледаме сега през неговите зеници.Срещаме се на стълбите на Народната библиотека, която Луис помни като "първото място, където наистина се почувствах комфортно в София". Посоката ни напред е Александър Невски, докато разговорът вече пише първата глава от живота му със софийски адрес. "Дойдох тук през октомври 2015, защото в Австрия казармата е задължителна, но имаш възможност да избереш между нея и работа като доброволец. Моите алтернативи бяха Букурещ и София, посъветваха ме да идвам насам."Организацията, в която работи, е за интеграция на хора от малцинствата с офис на Сточна гара, където се намира и квартирата му. Първото впечатление на Луис от района е "студено и сиво, но супер за снимки", които започва да събира още от третата си вечер в града. "Разходих се в дъжда чак до Хаджи Димитър, което не е най-мъдрото решение. Но истината е, че по улиците тук, включително в ромските квартали, никога не ми се е случвало нищо неприятно. Първоначално бях малко подозрителен, защото всички ме плашеха със съвети да си опипвам джоба, да заключвам всичко, да си прибирам нещата. С времето се успокоих."Шофьорите около нас обаче въобще не са спокойни, докато преминаваме по жълтите павета към Народния театър. "Трафикът ви е пълна лудница", казва Луис заедно с едно искрено "понякога много ми липсва организираният живот в Австрия". Какво друго? "Главно близките ми. София е хубав европейски град, изостанал е с няколко години от Западна Европа, заради определени периоди в историята, но и в това има чар". Намира част от него в старомодното облекло на възрастните, които улавя с камерата си по улиците в центъра. Контрастът с визията на младите е също толкова огромен, както този между старата и новата ни архитектура, въпреки че Луис го намира за "приятен микс между доста различни стилове".Потвържденията наоколо не липсват, но ние забелязваме и друго – навсякъде е шумно и живо, а още няма 4 следобед в понеделник. "През деня на много места е така, но ако се разходиш тук в 3 през нощта, няма да има с кого да се разминеш – чувстваш се сякаш си в призрачен град". Не сме напълно съгласни, затова бързо питаме как му се струва клубният живот в същите тези тъмни малки часове: "Много активен и достъпен. Да влезеш в клуб във Виена ти излиза към 30лв, докато в София често ти стигат 5. Освен това има места с всякаква музика – от рок до електроника и ирландски пъбове".Луис веднага пише шестици и на ресторантите ни – за разнообразието и ниските цени, макар храната невинаги да му е по вкуса. "Типичната българска кухня в един момент доскучава, защото в нея има най-вече месо и домати под различна форма. Още не мога да свикна с вашето кюфте, нищо че прилича малко на виенския шницел. Хубаво е обаче, че тук можеш да намериш пресни зеленчуци по всяко време на годината. И ще ти призная какво обожавам – таратор!". После казва и едно "супер са" за нашите бири, но ракията е само "става", особено в сравнение с богатия на вкусове австрийски шнапс.По това време вече стигаме до булевард Витоша, но той предпочита да се разхожда по малките улици, затова продължаваме по преките към Ботев. "Често снимам наоколо и се губя. Хората са малко груби, когато насочваш обектив към тях, дори сами да влизат в кадъра ти. Странно ми е също, че като моля някой по-възрастен човек да ме упъти, той веднага ми отказва помощ, само защото говоря на английски". Изречение като това при него често продължава с "но в същото време…", сякаш Луис непрекъснато криволичи в мнението си за града ни. Прави го и сега, като казва, че хората тук по принцип са мили. А какъв ли човек е в очите му самата София? "Някой, когото трябва да опознаеш, за да разбереш. Със сигурност бързо сменя настроенията си – да речем, че е приятел с биполярно разстройство, когото трябва да обичаш с хубавите и лошите му страни." Точно се замисляме над това, и австриецът пак ни напомня, че живеем в "наистина специален град". За портретите му в черно-бяло вече имаме и адреса.

Луис Хармър е на instagram.com/luisharmer