InstaSofia на Меги Попова

През дигиталните й ленти прозира смазваща геометрия, сграбчила нечие случайно преминаване в хладен градски юмрук. Внушението е доста силно, но когато питаме Меги за символиката, тя бърза да уточни, че това е просто нейното чувство за естетика, което подрежда приоритетите в последователност форма – съдържание. "Искам онова, което правя, да е на първо място визуално издържано. Не мисля, че е изкуство, по-скоро създавам нещо красиво." Първата цел е постигната, продължаваме напред.Изходната точка на разходката ни е Бизнес паркът в Младост 4, едно от любимите й места за снимки заради концентрацията на изчистени сгради. "Най‑хубавото на минимализма е, че можеш да си позволиш да снимаш цветно, без да изглежда претрупано и смешно. Струва ми се, че точно това е причината много стрийт фотографи да избират черно-бялата тоналност – за да намалят разсейването от всички детайли и цветове и да фокусират вниманието върху важните неща".Първото вдъхновение за нея идва, когато започва да прекарва време между кадрите на Рая Раева (@pumpken), Николай Николов (@nikolayivanovnikolov) и Александър Смилков (@asmilkov) в инстаграм. По-късно хваща телефон и тръгва по периферията на града в търсене на собствени изпънати форми. "Чисто човешки не си падам особено по Бизнес парка, предпочитам разходките по продължението на Оборище или Шипка към университета. Там обаче има прекалено много дървета и не мога да снимам сградите, въпреки че нямам за цел старинната архитектура. Хората не могат да се оплачат от липса на растителност в София – има я в изобилие". В кадрите й няма как да засечем и автомобили, защото трудно понася присъствието им, особено пред бавните светлини на светофара в час пик. "Задръстванията определено са нещото, което най-много мразя в София – просто не обичам да си губя времето".Как би описала града, ако беше човек? Меги прави бърз портрет и го озаглавява Интроверт. Обран и в целта, точно както и стилът й. Преди всякакви подробности по въпроса вече спираме пред сив склад с осанка на хале и няколко жълти ивици цвят по стените му. "Чак толкова изчистена сграда като тази не ми е достатъчна, предпочитам да изчакам и човек", казва, докато дебне някое случайно преминаване в правоъгълника на екрана си. Ето го и него – имаме кадър! "Спорили сме с доста хора дали снимането с телефон е професионално. Дълго време и аз бях на мнение, че не е, но после видях работата на Иван Богданов, която ме опроверга. Освен това телефоните стават все по-добри и в един момент няма да има особена разлика с професионалните фотоапарати."Ние малко се тревожим от тази достъпност, но Меги ни припомня как "това, че много хора снимат, не значи, че много хора имат идеи." Съгласни сме, пък и виждаме нейните ясно, затова продължаваме напред към поредния стъклен фасон, който отразява силуетите ни отсреща. "Не мисля, че във фотографията е лошо образът да се изопачава – колкото по-неестествен е, толкова по-голяма доза изкуство има в него. За мен е много важна и обработката на кадрите – понякога се прибирам след цял ден снимки и започвам да работя по тях, а накрая сякаш съм успяла да създам нещо съвсем ново." Това е целта, мислим си, и се убеждаваме за пореден път, че тук не става въпрос само за форми – това е една София на детайлите, които можем да видим единствено през камерата на Меги.

Меги Попова е на instagram.com/meggipops