Диана Манолова: Човешкият дух оживява всяко пространство, останалото е декорация

С изложбата Непреходните театри на София, част от цикъла Невидима София, Програмата разкрива тези части от театъра, над които публиката не се замисля.

От 26 март до 3 април в nOva art space и от 7 до 19 април в The Mall през погледа на Диана Манолова (@feeldvibe) виждаме духа на театъра, неговите обитатели и безграничната любов, която стои зад всяко представление.

Помниш ли първата постановка, която си гледала?
Най-първият ми такъв спомен е от кукления театър в Пловдив. Помня, че от началното училище ни водеха редовно на представления там. В мен е останало само усещането за детска радост – дали защото театърът ме е впечатлил, дали просто защото сме били извън класната стая – не помня.

Какво провокира въображението ти по време на работата по изложбата?
Въображението ми често няма нужда от външни стимули, за да се развихри – така беше и в този случай. За радост театърът е тема, по която имам натрупан собствен резерв от емоционални преживявания – през цялото време в работния процес се връщах към тях, а в главата ми звучеше само и единствено Тодор Колев. За няколко дни бях забравила в коя година живея, и знам, че това ще си остане усещането, с което ще си спомням месец март 2026 г завинаги. Разбира се, целта на изложбата е да представи пространствата на театъра такива, каквито са. Така и съм ги снимала – без допълнително осветление, без предварително нагласени сцени. Бих казала, че най-много въображение вложих в подбора на кадри след това.

Може ли един фотограф да промени разбирането за театралното пространство и да скрие проблемите на културната инфраструктура?
Може, разбира се. Друг е въпросът дали трябва.

Каква е ролята на артиста в справянето с важни проблеми като този за опазването на културното наследство?
В моето виждане, уникалните качества, които различават артистите от всички останали хора, са две: способността да практикуват наблюдаване – задълбочено, критично и откровено наблюдаване; и способността да споделят на резултатите от тези наблюдения по въздействащ и характерен начин след това. В този смисъл, без значение дали темата е културно наследство или нещо друго, отговорност на всеки артист е да рафинира и поддържа сетивата си нащрек. Или както се пее в една песен: “Има ли мисъл, имa ли чувство – само тогава става изкуство.”

Какво е чувството да се намираш на места, до които обикновено достъпът е забранен, като под сцената на Народния театър?
Вълнуващо, но и смиряващо. Навлизането в личното пространство, особено с камера в ръка, винаги е специфичен и двустранен процес, който гледам да практикувам внимателно. Но пък повечето хора, които срещнах из театрите бяха толкова мили и отворени, че и доста се посмяхме заедно.

Кой беше любимият ти момент от снимачния процес?
Целият снимачен процес, който реално продължи само няколко дни, си го спомням като един дълъг, прекрасен момент на откриване на един чисто нов за мен свят. Постоянно някой отваряше нова врата, показваше ми нещо скрито, разказваше ми някоя вътрешна история. Понякога се губех и оставах изцяло сама в тишината и тъмнината на театъра – тези моменти също си остават от най-любимите.

С какво би била ценна за обществото ни фотоизложбата Непреходните театри на София?
Надявам се изложбата да провокира зрителите към няколко неща:

Първо, да осмислим колко скрит труд стои зад всяко представление – труд на хора, които не виждаме, и за които най-често не чуваме, но без които би било невъзможно театърът да се случва.

Второ, да не приемаме съществуването на театрите за даденост – само когато човек види и скритите за публиката пространства, си дава ясна сметка за състоянието на театъра в България, и то не винаги е бляскаво и подредено.

И последно – да не забравяме никога, че всяка културна институция, била тя театър или не, си остава просто една постройка, ако изкараме хората от нея. Човешкият дух оживява всяко пространство, останалото е декорация.

Изложбата Непреходните театри на София се осъществява с подкрепата на Столична община.

Благодарим и на партньорите ни Kaufland България, които подкрепят младите театрални таланти на НАТФИЗ, The Mall, ETAT PUR, Tcherga, L’Europeo, Kinoclub Super 8, както и на галерия nOva art space за гостоприемството.