Годар е роден в Париж, но учи в Швейцария до 1949 година. Когато се завръща в родината си, се насочва към кино средите, започва да пише критика за филмови списания, а първия си филм заснема на 27-годишна възраст. Най-добре познаваме творчеството му от 60-те години, когато младият режисьор се концентрира основно върху филми с политическа насоченост и формира разпознаваемия си на пръв поглед почти импровизиран стил. Навярно една от най-отличителните характеристики на духа на неговото време е желанието за промяна и готовността за борба в името на тази промяна. Разчитаме този подтик и в творчеството на Годар. Неговият филм Малкият войник дори е забранен в продължение на три години, тъй като разказва историята на дезертьор, който в разгара на алжирските събития преминава на страната на терористична организация. Под предлог, че филмът отправя обвинения за допускане на жестокост и мъчения към френското правителство, лентата вижда бял свят чак през 1963 година.
Смелостта на Годар и неговата безкомпромисност в създаването на кино с ярко послание ражда някои от най-емблематичните филмови шедьоври. Неговият До последен дъх изстрелва Жан-Пол Белмондо към славата; със същия филм Годар печели наградата за най-добър режисьор в Берлин. Разбира се, както често се случва, филмографията му започва да губи височина след края на 70-те. Въпреки това кариерата му се възражда през XXI век, когато Годар започва да експериментира с новите технологии. Сред последните му постижения се откроява Сбогом на езика от 2014 година, който обира овациите в Кан и къде ли още не.
В изявление в Twitter френският президент Еманюел Макрон нарича Жан-Люк Годар "национално скъровище" и сме напълно съгласни; личности като Годар оставят отпечатък не само в националната, но и в световната история, а техните творби кристализират със силата на истинския гений. Малко са тези, които съумяват с таланта и бунтарския си порив да преобърнат цяло течение в изкуството. В този смисъл Френската нова вълна е цяло цунами, вихър, който поглъща плажовете на шаблонното, отмива отъпканите пътеки на познатото и поставя начало на нещо съвсем ново. Можем единствено да се преклоним пред тези, отговорни за кино революция от подобен мащаб.
"Киното е истина в 24 кадъра в секунда". Това казва Жан-Люк Годар, но тази истина би останала премълчана, ако той не бе така посветен в желанието си да я разкаже.
