Истории за балончета

Приличат на облаци и висят над героите в комиксите, за да видим думите и мислите им – в такива балони си представяме, че говорим днес, защото срещу нас е Константин Витков-Титис. По образование е режисьор на анимационни филми, по самоопределение – комикс нърд, а по работа рисува сторибордове за холивудски филми и рекламни кампании. От няколко дни официално е и автор на първата БГ комикс новела от газилион години насам, след като неговият Jack Eridon: Крадецът на спомени влезе с BANG! в книжарниците. Джак е частен детектив с чудовищна страна и съществува отдавна, но му отнема година да се превърне от "просто рисунка" в първия обитател на Titis-Verse – нашето име на вселената, която Константин тепърва ще пълни с герои. В момента те са само куп идеи, предпазливо трупани в папка "ако изобщо", но за час ни става ясно, че с толкова страст и талант Титис скоро ще избие вратата със звучно "напред!". Откъде се е сдобил с тези суперсили, четете сега в балоните на собствената му история.

РИСУВАХ ОКТОПОДИ ПО ТАПЕТИТЕ
Първият ми сблъсък с комиксите беше като малък в Сирия, където живеехме, защото баща ми беше лекар там няколко години. Една от яките анимации, които въртяха по телевизията тогава, беше японската Grendizer, а тя е и комикс. Помня, че прерисувах всяко човече от него. Голямата смешка обаче беше по-късно в България с баба ми. Бяхме в една антикварна книжарница и, докато тя си говореше с приятелка, аз открих брой на Супермен – голям и на немски, но за мен беше невероятен. По това време тук имаше само Дъга, която е супер, но не е това естество на рисунки и история. С ревлив етюд получих книжката и се побърках: прерисувах Супермен във всички стойки и много ми харесваше как картинките не са просто рисунки, а има и движение. Последваха тъмните сделки в махалата в Пловдив: тръгва слух, че някой има комикс на Спайдърмен на гръцки и аз оставам без джобни. С парите, които нашите ми даваха за храна, купувах комикси от батковци, които ги продаваха, за да си вземат цигари примерно. По-късно изгъзарях зловещо, защото от приятел на баща ми в Италия започнах да получавам издания на Капитан Америка и Wolverine. Тогава някъде тръгнах на уроци по рисуване. Преди да започна да копирам комикси, опитът ми се изчерпваше с октоподите по тапетите, които майка ми опитваше да предпази по всякакъв начин. По едно време дори беше залепила хартии, но аз ги повдигах и рисувах животните си под тях.КРАЙ, ПРАВИМ ГО, НЯМА КАКВО ПОВЕЧЕ ДА СЕ ЗАНИМАВАМЕ
Героят ми Абадон – чудовището, в което се превръща моят Джак Еридън, се появи много отдавна, но под формата само на рисунка и доста ми хареса как изглежда, беше някак различен. Дълго обаче не намирах време да го развия, защото работех по други проекти и за други хора. Едва преди около година най-накрая седнах и написах първо историята. Допреди това действах по обратната схема: рисувах картинките и после се чудех кой какво говори, което е тъпо, изобщо не се прави така. Дечо Таралежков от Stop The Schizo помогна със съвети за текста, а Соня Анастасова направо ми махна главата с оцветяването. Тя е приятелката ми всъщност и знае добре какво ми се върти в ума, така че направи прекрасни цветове почти без да се намесвам. Надявам се, че ако има втора история, ще е още по-добра. Признавам, че вече я пиша, имам идеи за нови герои, ще има много спинофи, нови сюжетни линии. Дали всичко това ще види бял свят обаче, зависи от много неща. Яко е, че издателство Арт Лайн и Христо Коцев много помагат. Познаваме се отдавна, защото аз си купувах фигурки от магазина му като луд. Когато се срещнахме за комикса, той видя само 3-4 рисунки и каза: "Край, правим го, няма какво повече да се занимаваме". И се почна.

КАТО ПОЛИРАНЕ НА ДИАМАНТ
Маниак съм на тема Куросава. За мен той прави най-хубавия разказ в киното, а боевете във филмите му са като танц. Като малък тренирах джудо, карате, айкидо, но в тези стилове не откривах техниките от екрана, докато преди 12-13 години не попаднах на Иайдо Клуб София. Този философски стил е всичко, което търсех, събрано в едно. Определя се като себеусъвършенстване чрез практика с меч. Е, едно време с иайдо са падали глави, но в момента всеки изпълнява сам формата. Треньорът ми често го сравнява с полиране на диамант, защото всяко движение се изпипва детайлно с практика до безкрай. Става много бавно, което е чарът на нещата и ми помогна да придобия специфичен вид концентрация за рисуването. А и съм фен на източните култури като цяло. Един от любимите ми художници е японецът Хокусай, с когото се запознах покрай уроците по рисуване. Човекът, който ми преподаваше, много добре усети накъде бия и ми даде да прерисувам негов албум. За мен Хокусай е гигант и упражнението много подобри линията ми.

ДЖАК Е ПЪНКАР ОТ 70-ТЕ
Не стига, че съм маниак на комикси и иайдо, а съм и страшен меломан. В книгата не става ясно, но Джак също е такъв – той е пънкар от 70-те и обича банди като Sex Pistols и The Ramones. По това прилича малко на Джон Константин от Hellblazer. Помните ли? Имаше филм за него с Киану Рийвс, а интересното е, че визуалният прототип на героя всъщност е Стинг. Гарванът пък е хибрид между Iggy Pop и Робърт Смит от The Cure. Това също е комикс, в който музиката звучи много силно. Преди да стане Гарванът, героят е рокаджия с банда и в балончетата непрекъснато се появяват текстове на парчета, които слуша – на Nine Inch Nails, The Curе и т.н., които впоследствие влязоха и в убийствения саундтрак на филма. Моят саундтрак, докато рисувах Jack Eridon: Крадецът на спомени, беше със Sisters of Mercy и Joy Division, при това съвсем умишлено, защото исках да ми стане леко мрачно, леко меланхолично, но в същото време и с лек позитивизъм.ДА, АМА НЕ – ОКАЗА СЕ, ЧЕ Е БЪЛГАРИН
У нас има традиция с комиксите и винаги е имало хора, които са си действали в тази сфера, просто не е толкова популярно. Хубаво е сега да спомена Алекс Малеев. И аз не го бях чувал, докато не гледах Гарванът някъде в тийнейджърските си години. Толкова ми хареса, че помолих една приятелка на майка ми, която живееше в Англия, да ми изпрати комикса и направо се смачках – рисунките и историята бяха невероятни. Като видях, че на корицата пише Алекс Малеев, си помислих, че трябва да е някой руснак. Е, да, ама не – оказа се българин. Този човек работи в дует с Брайън Майкъл Бендис, който е един от тримата най-добри комикс сценаристи, заедно с Алън Мур и Франк Милър – зловещ автор. Фактът, че наш човек работи с него е голяма работа за България, навън хората много му се кефят. Преди време бях във Финландия, за да защитавам първи дан по иайдо и влязох в един магазин за комикси. Заговорих се с пича и той започна да ме разпитва какъв съм, откъде съм. Казах му, че се занимавам с комикси и съм от България и той скочи, изкара книжки на Сашо Малеев и ми сочи: "Той е българин, нали знаеш?". Много яко ми стана.

МАЙКО МИЛА, ТОВА КАКЪВ МРАК Е
Като дете мечтаех за филмите по комикси и всички изпадахме в стрес и вълнение, когато се чуеше, че ще излезе някой нов. Говоря за Батман на Тим Бъртън, който е супер як, за Гарванът с Брендън Лий – това бяха филмите, за които полудявахме, беше жестоко. Сега, не знам дали от безидейност на сценаристите в Холивуд, или нещо друго, но всеки втори филм е по комикс и ми е малко "ок, излиза поредният". Е, има и добри примери и един от тях е Логан. Майко мила, това какъв мрак е. Страшен. Освен него харесвам Пазителите на Зак Снайдер, двата Батмана на Бъртън, V като Вендета е много силен, макар че Алън Мур не обича да му филмират комиксите. И естествено Хелбой на Гийермо Дел Торо – хем забавен, хем страшен.Константин Витков-Титис e на ittoogamy.deviantart.com и artstation.com/konstantinvitkov_titis
Jack Eridon: Крадецът на спомени е в книжарниците от издателство Арт Лайн, 20лв