История на вещите: Галя Дзаннато

Фамилията ѝ издава връзка с Италия, но нишката започва да се плете дълго преди брака ѝ. Първо заминава натам с филма Avanti!, който я влюбва в киното и я ужасява с кресчендото на езика – същият, който по-късно ще учи в италианската паралелка в гимназията. Пътешествието ѝ до Рим след университета обаче е големият взрив – тогава се сблъсква с красотата, която италианците култивират и предават като ценност superiore, и която после става главно качество при селекцията ѝ за Склада на Бенковски 11. Днес вече седим с Галя Дзаннато в неговото малко, но пълно с bellissimo дизайн продължение на Шишман 8, а разговорът ни тръгва отдалече – от рационалния подход към създаването на вещите през 19 век, който в 21-ви е отстъпил пред емоционалността. "Това е дизайнът – най-важният език за комуникация днес, една нова проява на културата, която изгражда света ни и го насища с човечност." Разграждаме тази дефиниция до отделните предмети, които Галя пази близо до себе си – защото ѝ говорят неща, които ще се чуват и след 500 години.БИЖУТАТА
Ако някой ми каже "Заминаваш, вземи само най-важното", със сигурност ще сложа в чантата си тези две бижута. В такъв момент не можеш да понесеш обемисти предмети, избираш нещо много лично. Бижутата май са най-ценното, което имам – не са много, а тези са ми изключително скъпи. Колието с висулките съм си го допълвала сама, харесва ми, че позволява наслагване. Оригинално на него висеше само кутийката със сребърни топчета – обичам много среброто като материал, после закачих лупата, която ми е подарък, и малък кръст, купен от мен. Нося го рядко, защото е малко по-тежко, а както виждаш и сега, постоянно се омотава и трябва да го разплиташ. Другото бижу е на Николай Сардъмов, направено е от гума на колело. Можеш да го сложиш с всичко, стои супер ефектно и с официални, и с ежедневни дрехи. Понякога го нося вместо шал. Аз имам слабост към шаловете, защото обичам врата ми да е защитен – когато е открит имам чувството, че ме дебне някаква опасност. Затова в тази чанта за заточението ми ще пъхна и любимия си – много мек и огромен, с едно есенно море в преливащо сиво и бежово.ХИМИКАЛKA И ТЕФТЕР
Често си купувам готини химикалки, защото обожавам да пиша с нещо хубаво, но проблемът е, че не знам къде изчезват. Слагам ги в чантата си, уж ги пазя, а после не мога да ги открия. В един момент просто престанах да ги нося със себе си. Ето тази на Beyond Object е много красива, имаме я в магазина. Естествено, трябва ти и тефтер. Последното ми откритие са тези на OGAMI: по форма приличат на Молескин, но по-интересното е, че са от щадящ горите материал – хартията е направена от каменен прах. Пише се по-бавно върху нея, по-мазничко, и не се съсипва от вода, даже подводничарите могат да си водят записки в такъв тефтер. Зашит е небрежно с конец и няма никаква претенция за лукс, макар че точно това е луксозна вещ. Моят любимец тук обаче е тефтерът на Pinetti с кожената подвързия, имам два такива. Ретро елементът е страхотен, а самият факт, че го затваряш и загръщаш по някакъв начин много ми харесва.МЕБЕЛИТЕ
Вещите ми вкъщи нямат нищо общо с това, което правя като селекция за Склада – но реално, аз там живея. И никога не бих се разделила с някои от мебелите, изложени вътре, просто не мога да ги продам. Тази пейка, на име Loveseat, вече не се произвежда – супер обикновена е, една дъска, на която обаче сядате един срещу друг. Обичам нещата да ме провокират, да е уж толкова просто, а ти никога да не си се сетил за това. Не харесвам баналните работи, както казва Умберто Еко "красотата никога не може да е банална". Значи ако нещо изглежда хубаво, но е скучно, то не е достатъчно красиво. Креслото пък е работа на братята Кампана, едни гениални бразилци, и прилича на огъната футболна топка. Много е комфортно и страшно му отива да е цветно, но моето е черно. И то, и пейката са на Established & Sons – изключително креативна английска компания, която използва най-новите технологии и материи, но същевременно дизайнът е по английски чист. Техните неща са ексклузивни и много трудно се продават – не е лесно да купиш маса за 25 хиляди евро. Аз имах късмета да взема моите от една разпродажба, когато бяха затворили складовете си и продаваха всичко.ЧАНТАТА
Не бих казала, че обичам чанти, но когато се влюбя в някоя, не я оставям на мира. Не съм от хората, които си сменят чантата всеки ден, най-малкото свиквам кое къде ми стои и ще настане страшна обърквация, ако реша да местя всичко в друга. Тази сигурно ще я нося 10 години. Грабна ме с това, че е от три части – можеш да махнеш една от тях, или пък две, когато за вечерта ти трябва само една малка чантичка. Е, аз никога не ги отделям, защото и трите са ми пълни. Цветът май е малко изискващ, но аз харесвам синьото, особено в този нюанс към лилаво, и я нося с абсолютно всичко, изобщо не се опитвам да я съчетавам. Най-много ми харесва колко е изчистена. Винаги търся чистотата, не обичам вещите да имат излишъци, които не служат за нищо и нищо не добавят. Важно ми е да е ясно защо е сложен един или друг елемент, а не да се чудиш какво изобщо прави там.АН ДЕМЮЛЕМЕСТЕР
Не съм свързана с модата по някакъв специален начин, обаче Ан Демюлеместер е моят дизайнер. Ако можех да си го позволя, щях да нося само нейни неща, защото е много близка до моето усещане. Странното при нея е, че е супер лежерна, всичко е изключително семпло и натурално, няма софистициран момент, и ако облечеш тази дреха, никой няма да заподозре колко хиляди си дал за нея. Идеята е материята да пада естествено, така както би застанала, ако просто я метнеш върху себе си. Отстрани изглежда, че едва ли не си взел ножицата и сам си накълцал плата, докато всъщност кройката е мислена дълго, за да се постигне този ефект. Това много ми допада – че всичко в тази дреха е специално, а изобщо не ѝ личи колко ужасяващо скъпа е, нищо в нея не изтъква стойността ѝ.СТОЛОВЕТЕ
Имам си няколко любими столове и първият сред тях е VIP Chair на Moooi. Прилича малко на панталони, все едно краката му са с крачоли. Tази холандска марка e супер интереснa, а основният им дизайнер – Марсел Вандерс, е един от най-провокативните артисти на века, създава истински шедьоври. Пълна откачалка е, страшно екстравагантен. Както всички, с днешна дата и Moooi започнаха да се комерсиализират и загубиха част от чара си, но Вендерс ги държи здраво и не им позволява да се банализират. Друг от уникалните им продукти беше Carbon Chair, изключително готски. Всички тези вещи всъщност са една емоция – създателят им се е вложил изцяло в тях. И това е следа, която той оставя на другите след себе си. Представи си го във времето – ако след 500 години някой намери този стол, той ще му каже нещо за нас чрез това, което е вложено в него като човешко измерение, като лично творчество. Този аспект много ме вълнува и винаги избирам вещите според тяхната изразителност, според начина, по който ми разказват историите си. Какво си е мислел човекът, докато ги е правил, за какво се е сетил, за да стигне до този стол или маса.МАГАЗИНЪТ
Виж масичката, до която седим. Харесва ми, защото плотът ѝ ми прилича на мекица и имам чувството, че на човека, който я е правил, му е било вкусно, около него е миришело на нещо апетитно. В новия магазин имаме повече неща от севера, холандски, датски, защото в момента съвременният дизайн е по-силен там. Ето ги HAY – масичката е тяхна, имаме и симпатичните им аксесоари за бюро. НAY са много свежа и динамична датска компания, която кани добри дизайнери, за да реализира добрите им идеи, а продуктите са достъпни, тук сме извън лукса, по-скоро сме в играта, в купона. Арт директор им е Себастиан Ронг, само погледни каталога им Wrong for HАY: диван, сякаш направен от Лего, стол от тесто, закачалка от паста. Тази лекота е много готина, обаче трудно се продава – защото хората, като дават пари, са много сериозни и обичат да си купуват по-тежки и специални неща. А за мен най-важното е във вещите, които селектирам, красотата да е основен аспект. Защото чрез красивото и стремежа ни към него ние изразяваме нашата духовна същност. Затова предметите тук са първо красиви, а после трябва да са семпли, да са чисти, материалът да е хубав, да са екстравагантни. В този смисъл, всичко това наоколо са "любимите ми неща".