История на вещите: Less Than 10 Days

Дора е в режим "от 9 до 5", а Иво – на свободна практика след няколко години зад камера в телевизията. Днес обаче си говорим с тях за дните извън страниците на трудовата книжка, които двамата събират в блога си за пътешествия Less Than 10 Days. "Концепцията става ясна още с името – аз имам 20 дни отпуск в годината, затова си харесваме дестинация и стъпка по стъпка планираме всяко пътуване. После го разказваме подробно, за да помогнем на хората с тяхната организация", казва Дора, а зад думите й лежат вече четири години опит, пет дестинации в Азия, няколко нива Перу и чести обиколки на ситната Европа. Разказите им за всяка точка на заминаване са на адреса в мрежата – сега влизаме на постоянния им в София, за да чуем историите зад няколко вещи, пропътували четирицифрени километри в самара към дома.ИНДИЯ
Д: Купихме тези звънчета от един голям традиционен пазар в Делхи. По същото време на улицата имаше религиозен ритуал с много камиони, подобно на карнавала в Рио де Жанейро. Задвижваха се от хора, които ги дърпаха напред, докато отстрани останалите мятаха розови листенца по пътя им. Беше немислимо да пресечеш улицата – такава тълпа имаше наоколо.
И: Най-странното преживяване след Индия беше прибирането ни вкъщи – когато кацнахме в София бяхме сигурни, че е паднала бомба и всички са изчезнали. Контрастът е огромен: там е ужасно пъстро, пълно с хора, шумно и адски живо, а тук слязохме от таксито и нямаше никого, всичко беше тихо, сякаш наистина е станал апокалипсис. Оценяваш обаче въздуха, колкото и да е замърсен, защото в Делхи има толкова много прах и влага, че сякаш си под синьо-лилава пелена през цялото време.Д: Лампата звезда е от същия пазар, където нарочно обикаляхме всички сергии – не само защото има хубави неща, а защото пазаренето е едно от най-интересните преживявания, които могат да ти се случат тук. Всеки път щом си харесвах нещо, виках Иво да дойде и да ми го издейства. Имахме отработена екипна стратегия: той се пазари, накрая аз казвам "хайде да си ходим", а те започват да викат след теб и ти го дават на твоята цена.Д: Полата и чантата пък ги взехме от Удайпур, който се намира в провинция Раджастан. Градът е известен с един филм за Джеймс Бонд – Октопуси, който още гърми навсякъде, въпреки че е от 1983. Оказа се, че това е главната им атракция – даже вечерта даваха филма по телевизията, въпреки че го виждаш навсякъде по плакати и на улицата.МИАНМАР
Д: Купих този тефтер от един пазар, но по-интересното в него е историята с лепенката самолетче. Вътрешните линии за полети в региона са нещо невиждано – влизаш на летището и заставаш на импровизирано гише, където има хора, които сякаш чакат. Оказва се обаче, че това са работници, които изпълняват ролята на лента за багаж – взимат куфара ти, слагат му някаква лепенка и го мятат върху един голям куп. Същата се поставя и на твоята дреха, за да ти служи като самолетен билет, нищо че можеш да излезеш без проблем от летището. На качване се канехме да изхвърлим водата, която носехме, но те ни казаха: "О, не, няма нужда, влезте си с нея". Наистина е абсурдно за човек, който е свикнал с мерките в Европа.Д: Това е картина, направена с пясък върху плат, който не се мачка. Взехме я от храмовете в Баган, който беше и основната ни дестинация в Мианмар. Атмосферата там е неописуема – обикаляш наоколо с малки скутери, които се зареждат на ток. Едно от нещата обаче, които задължително трябва да преживееш, е да видиш изгрева от върха на някой от разрешените за това храмове.
И: Въпреки че имахме насоки, сутринта се оправихме трудно, защото мястото прилича на пустиня. Обикаляхме сами много време преди да видим скутер, паркиран пред един миниатюрен храм. Качихме се и беше почти като в рая – вътре имаше само двама души, над нас минаваха въздушни балони, а отзад гледахме как изгрява слънцето. По-късно се запознахме и с момчето, което поддържаше храма – от него купихме картината. Негова беше и задачата да поддържа статуите на Буда, заедно с традиционните "позлатени" листчета, които се залепват отгоре в негова чест. Някои от фигурите са толкова налепени, че изглеждат като големи жълти топки.ПЕРУ
И: Най-напред пристигнахме в Лима, която има надморска височина като тази на София. След това обаче директно хванахме полет за Куско, който се намира на 3400м. Веднага усетихме симптоми на височинна болест – самолетът кацна, отвори врати, а ние започнахме да се задъхваме от липсата на кислород. Ето защо всички те посрещат с бонбони или чай от листа на кока като тези тук – те са единственото спасение от денивелацията.
Д: Оказа се, че 1 май е празник и там, а на площада в града имаше тенджери с много вкусна риба. Продаваха и царевица с едри зърна, поднесена заедно с парче сирене, което омеква от топлината й и се разтапя върху нея. Удивиха ме хората, които застават пред огромен високоговорител и започват да крещят, точно като американците на наддаванията, но в случая ти съобщават къде и какво можеш да ядеш на най-бързия възможен испански. Добре че бяхме с приятелка от Колумбия, която да ни превежда.Д: Тези красиви възглавници също са от пазара в Куско. Направи ми впечатление, че имаше много хора, които обикалят с лами и дебнат дали ще ги снимаш, за да поискат пари от теб. А после, когато им дадеш по-малко от очакваното, започват да ти викат. Честно казано, местните ми се сториха мрачни и студени, за разлика от тези в Индия, които пък непрекъснато искаха да се снимат с нас. На Иво даже му връчиха едно бебе в Мумбай и цялото семейство се нареди до него за портрет.БАНКОК
И: Докато в Индия, Камбоджа и Виетнам е много евтино, в Банкок не е така. Там единствено спането е на ниска цена – можеш да намериш страхотни места за малко пари, за разлика от Мианмар, където е точно обратното. Важно е да си проучил нещата предварително, защото няма много време, но ние все пак избираме по-диви улици и ходим пеша, което дава поглед върху живота на местните. Така в Банкок попаднахме на жилища, по-малки от гараж, в които живеят хора – през прозореца можеш да наблюдаваш как лежат, почиват, гледат телевизия. Виждаш и всички неща, които притежават – две дрехи, чифт чорапи и едни обувки.
Д: Картината е от един доста туристически пазар в Банкок, но е много интересна и има дребни детайли, правени на ръка. В близост бяхме харесали и място за хапване, където готвят на подвижна маса, с газова бутилка и един уок тиган отгоре. В Азия обаче трябва много да внимаваш с какво се храниш. Начинът, по който се готви, дори в препоръчаните места, е неописуем – ако надникнеш в кухнята, виждаш как всички зеленчуци се въргалят по пода. Това е и причината да взимаме пробиотици няколко седмици преди заминаването си и да не спираме с тях и след като се върнем.

Блогът на Дора и Иво е на lessthan10days.com