История на вещите: Мартина и Дойчин

В събота следобед в хола на двойката зад ДОМА Арт Фест заварваме едрогабаритна гостенка – 7-метрова разглобена скулптура. Разговорът започва от нея – пристигнала е за предстоящото издание на фестивала с тема Нордика, преди да се установи върху любимите им вещи. Докато правят чай, Мартина Стефанова и Дойчин Котларов разказват за идеята, която ги движи – да показват тук съвременно изкуство с международен адрес и обратното, да водят наши автори зад граница. От 28 май до 20 юни ще гледаме арт-импорт от север, така че и чаят днес е тематичен. Над димящите чаши историите потичат като мед.Мартина: Обикалям антиквариати, тавани, вили и битаци в търсене на стари вещи. Любими са ми, защото ме зареждат. Идват с дух, смисъл и енергия. Семейна черта ни е, всички ги събираме, сигурно заради това имам и какви ли не добре запазени наследства. Тук държим една колекция от спасени пишещи машини – баба ми, баща ми и майка ми са журналисти и на тези машини е написана част от историята на националното ни радио, където са работили. Старите вещи имат чар и ми носят носталгия към миналото, най-вече защото са изработени толкова добре, с внимание към детайла.Дойчин: Фестивалът ни за съвременно изкуство и тази любов към старите вещи при нас съществуват заедно, в симбиоза и баланс. Това радио в ъгъла има дълга история. Веднъж в Министерски съвет попаднах на куп неща, подготвени за изхвърляне, и то веднага ми привлече погледа. Нямаше начин да го оставя, така че се договорих да го взема и някак успях да го натоваря в такси – като ме видя сам с това огромно радио, шофьорът изобщо и не спомена колко е малко разстоянието. Бяхме много любопитни дали ще е в ред; оказа се, че работи, но на старите честоти – хваща румънско радио, само опера! Първата вечер слушахме Вагнер с по чаша вино. Оттогава съм се заел да го реставрирам и малко по малко смених доста части, доставя ми страхотно удоволствие.Дойчин: Книгите са страшно важни за мен, не само заради това, че като юрист трябва постоянно да отварям специализирана литература. Чета разнообразни неща, те ме балансират и ми дават момент за почивка. Сега съм на Защо се провалят нациите – харесват ми книги, които ми помагат да разбера света, в който живея, и да науча нещо за различните култури, с които се сблъсквам. Това е много полезно и за работата ни в ДОМА, която ни среща с един куп хора. Огромен фен съм на смислени лайфстайл издания – спомням си как в девети клас четях Егоист, това беше списанието, което формира част от възгледите и вкусовете ми.Мартина: Обичам да снимам и го правя абсолютно любителски, без претенции, но имам малка колекция от стари фотоапарати. Последно си взех Смена за 5лв от един антиквариат в Пловдив и вече какво ли не съм снимала с нея. Насочвам обектива си към града с всичките му лица, впечатляват ме различни неща в него. Взимам лентовите и на път – от цифровия се прибирам с 500 снимки, които прехвърлям на компютър и повече не поглеждам, много по-вълнуващо е да се върна с няколко ленти. До последно не знам какво и дали се е получило, а има и толкова забавни случки – обикаляш малки улички в непознати градове в търсене на лента и ако не знаеш кое как работи, помощ се намира много трудно. Освен ако не срещнеш банда корейци, които изненадващо знаят всичко за новия ти стар фотоапарат, както ни се случи наскоро в Рим.Мартина: Този Буда, който прилича на играчка, всъщност е автентичен, взехме го от женски манастир в Южна Корея. Когато го посетихме към края на пътуването си, изживяването беше като от стар азиатски филм: в кадър виждаш река, зеленина и една гъста, мистична мъгла. Сред всичко това са пагодите на манастира с техните специфични архитектурни елементи на покрива, а отдолу по една пътечка вървят монасите – всъщност монахини, както се оказва на втори поглед. Там открих този сувенир и моментално се влюбих в него, купих го с последните си пари. Вкъщи имаме още няколко предмета от различни религии. Вярвам, че те са различните пътища към една обща енергия, затова всички са еднакво ценни за нас.Дойчин: Всеки има ключове, разбира се, и ключодържателят е нещо много необходимо, но за мен е важно и какъв е. На моя има един корейски тигър – подарък ми е от професор Хо Ганг, първият куратор на нашия фестивал. Символизира мъдрост и власт, както той ми обясни тогава. Всъщност да се подаряват такива малки подаръци е част от южнокорейската култура, а когато човекът те познава, винаги има и личен елемент. Всеки път, когато погледна този син тигър, виждам това, което професор Хо Ганг е видял в мен – нещо, което много ме мотивира.Мартина: Опитвам се да избирам за гардероба си екстравагантни неща, които съчетавам с по-носими марки. Когато видя нещо изключително красиво, не мога да се сдържа да не започна да измислям съчетания за него – с модата си изграждам нови образи. Когато бяхме в Париж, попаднахме в малък аутлет и там видях това ярко розово неопреново сако на Татяна Лебедев. Много сюрреалистично, с дупки под мишниците и силуета на класически фрак. Моментално го пожелах. Беше този неописуем тип любов, при която откриваш нещо от себе си. Малко ме беше страх, разбира се – как ще го нося? Но го взех и сега е една от любимите ми дрехи.Дойчин: Харесвам работата си, ще ми се да избягам само от стереотипите в дрескода. Затова съм вечно по ръба му, обичам да вкарвам някакъв оригинален акцент. Избирам вратовръзки и папионки в по-нестандартни десени и цветове. Имам много вратовръзки, сигурно към 40-50, които държа в специална секция в гардероба. Другата ми страст са папионките – последно се сдобих с една от деним. Нося страшно много ризи с дълъг ръкав, а когато е време за къс, слагам поло шърт Fred Perry.Мартина: Вече сме сложили началото на личната си колекция съвременно изкуство – пазим както архив от минали издания на фестивала, така и няколко лични неща, които просто ни харесват. Имаме фотография на Милен Радев и работа на Дизайн бюро Щука, а в спалнята сме сложили картина на Георги Кателиев. Усещането да видиш нещо, което ти допада и отговаря на естетиката и стила ти, е страхотно – сякаш наистина допълва част от мен. В университета трябваше да правя интервю с Чижиков, който влиза в историята със своята графика на култовата мечка Миша, правена за руската олимпиада през 80-те години. Подари ми една малка графика, която в момента е в архив, но ми е страшно ценна.

ДОМА Арт Фест е от 28.05 до 20.06
Очаквайте повече за програмата на фестивала в следващия ни брой