История на вещите: Яна и Любо от OurHood

Една вечер прeз октомври се озовахме в новото пространство на Малките 5 да опитваме сливова. Ореховите бюра на Любо и Яна под чашите обаче ни хванаха повече. После разбрахме, че преди масите се е появил столът, който се ражда три години назад с Емил – синът на майка графичен дизайнер с арт потекло и баща с майсторска кръв и семейна работилница в Малинова долина, които създават Столчето на Мил, "защото ни трябваше и не намирахме подходящо". Интересът от други търсещи бързо принуждава изобретателите да сглобят и готина маса, върху която да го презентират, а тя пък рязко измества фокуса от столчето към себе си. И нещата се завързват: професионалната сюжетна линия се оплита около семейната под името OurHood, в което времето (childhood и adulthood) и пространството (neighbourhood) се събират на едно място – там, където правим нещата както ни харесват. Топло ни е да го чуем и, още повече, да го усетим в дома на Яна и Любо, където днес слушаме историите на вещите, които правят хубавите им мигове безкрайни.

РЕНДЕТО

Любо: Това ръчно ренде е безсмъртно. Имам го от дядо ми, който май го е взел от брат си горе-долу по времето, когато съм се родил. Сега го донесох вкъщи, само за да ви го покажа, иначе стои в работилницата и го ползвам постоянно. Важно ми е, защото върши адски много работа. Забелязал съм, че хората се прехласват по непрактични вещи, но за мен няма как нещо да ми е любимо, ако не ми е полезно. А тази машина не само изправя кривини, тя спасява дори безобразни дъски. Наскоро се замислих, че от работата с нея можеш да научиш това-онова за живота. Да приемем, че той е като криво дърво – дисбалансирано е и трябва да го изравним, като полека отнемаме от материала. Колкото по-бавно и по малко взимаш, толкова по-нисък е рискът да сбъркаш и крайният резултат ще е по-траен и хубав. Учи те на търпение.КОПЧЕТАТА
Яна: От малка обичам да майсторя разни неща – шия си дрехи, измислям си бижута. Напоследък не остава много време, но продължавам да пълня колекцията си с копчета. Те са ми наследство от бабите: едно време са ги събирали от дрехи, които не стават за носене, с идеята да ги използват за други. Днес един от любимите ми моменти е, когато съм готова с някой модел и трябва да се заровя в кутията, за да избера с какво да го завърша. В нея се търкалят и копчета от афганистански носии, които открих преди време в интернет и вече част от тях са върху мои блузи и рокли. Преди години пък в Барселона успях да спазаря едни копчета от испанска военна униформа, които сега лъщят върху едно от палтата ми. Пръстенът с голямото синьо копче обаче ми е най-ценен – то е от старо палто на една от бабите ми, а вече и мой любим предмет, който свързвам с нея. Рядко го нося, пазя си го за специални моменти.АЛБУМИТЕ НА ЯНА
Яна: Много си обичам книгите за дизайн. В скромната си библиотека имам много ценни издания, сред които са албумите на Васил Йончев. Заедно с томовете за човешката анатомия, те бяха библиите ми в Академията. Имам ги от майката на баща ми, която е илюстратор и е завършила същата школа. Най-големият ми удар в колекцията беше при едно пътуване в Хамбург. Хостелът ни се намираше до малък парк, през който минавахме всеки ден на път за метрото. До един от изходите му имаше сергии с намалени книги за изкуство – всякакви и на безбожно ниски цени. По кориците на албуми с плакати и авангарден италиански дизайн виждаш как първо са били 39 евро, след това са станали 10, а аз ги взех за 8. Побърках се, едва подбрах само 5-6 книги.
Любо: 5-6 книги, но общо 25 килограма! Цял сак мъкнахме, обаче наистина беше скандално добро попадение.КНИГАТА НА ЛЮБО
Любо: И аз си имам любим том в библиотеката – Пътуване до Икстлан на Карлос Кастанеда. Това е третото издание, което минава през ръцете ми: първото се разпадна от четене, а второто го подарих на приятел, но чак след като си бях намерил това. Любимо ми е и заради корицата. Спомням си, че открих книгата за първи път, когато бях на село преди много години. Започнах я случайно, но оттогава съм я препрочитал безброй пъти. Често разгръщам и Космология на Розенкройцерите на Макс Хайндл – много силно описание на вселената, почти като религия е. Трите томчета са ми ценни, защото вече никъде не можеш да ги намериш в този формат.ХАЛКИТЕ
Яна: Сдобихме се с тях с изнудване! Когато Любо ми предложи да се оженим, вече бях бременна и решихме да организираме сватбата бързо, за да не съм огромна на партито. Всичко трябваше да се случи за месец, включително и избора на халки. Аз много си харесвам годежния пръстен, който е от Антоанета Рамджулска, и за да мога да го нося заедно с халката, трябваше и тя да е в характерния за Ramjuly стил. Дизайнерката обаче веднага ни отказа, защото създаването на този вид пръстени не е никак лесно – леярната, с която работи е в Пловдив, срокът беше кратък, а и на нея ѝ предстоеше операция на зъб. Въобще, никакъв шанс. Ходихме при други бижутери със снимки на това, което искаме, но ни отказаха. След куп молби, Антоанета най-накрая се съгласи.
Любо: В самия ден на сватбата ходих да ги взема от ателието ѝ, а още бях с махмурлук от ергенското парти предната вечер. Все пак се радвах, че ще се оженим точно с тези халки. Моята може би е любимата ми непрактична вещ.ПОЛАРОИДИТЕ
Яна: Запалихме се по тези снимки още в началото на връзката ни. Издирвахме и купувахме апарати от интернет и в един момент натрупахме толкова много, че започнахме да ги подаряваме на приятели. Иначе не сме фотографи. Безброй пъти сме взимали професионална техника с идеята да се научим да снимаме, но не е за нас. До днес не мога да настройвам камерата и само като си помисля, че трябва да го правя преди всяка снимка, се изнервям. С Polaroid снимките стават магически и винаги е забавно, защото има специфични неща – фокусът обезателно е някъде на около метър пред теб, а визьорът на машинката е вдясно от обектива и трябва да предвидиш всичко това, ако не искаш хората ти да са размазани и с половин лица. Имаме милион неуспешни опити някъде из шкафовете.
Любо: Най-скъпите ни кадри обаче са в рамка в хола. Знаем, че избледняват с времето, но това не е проблем. Дори изображенията да изчезнат някога напълно, моментите, уловени в тях, вече ще са ни носили радост толкова дълго време. А и кой може да запази един миг завинаги?ТЕХНИКАТА
Любо: Не се притеснявам да кажа, че телефонът и лаптопът са вещи, без които не мога. Те ни осигуряват възможност да правим това, което правим и са незаменими. Ако избухне пожар, сигурно те ще са единствените предмети, които ще се втурна да спасявам, защото вътре са офисът, магазинът, контактите ми. Можеш да пробваш да въртиш бизнес с телефонния указател, но да издириш в него хората, които се занимават с дърво в региона и да ги прозвъниш, ще ти отнеме цяла вечност. Благодарен съм за всичко, което ми позволява да си върша работа, така че може би трябва да снимате и рутера.БЮРОТО
Яна: Противно на очакванията моето бюро не ни е първото и не от него тръгва OurHood. Всъщност, доста дълго трябваше да ръчкам Любо да го направи за мен, но все не оставаше време. Периодично го питах "Нали ще ме сложиш в списъка?" Един ден, тъкмо влизах вкъщи след работа, и Емил ме посрещна с "Мамо, мамо, нищо няма да ти казвам". Любо беше разместил целия хол, за да ме изненада. И успя. Бюрото е точно такова, каквото го исках – с отделни дъски, а не от масив, както са повечето за клиентите ни. Исках да са очукани, дори бях казала, че може да са стари и несъвършени – каквито намери. Откакто работя на него, започнах да си мисля за различни неща, които могат да го допълват и които ние можем да произвеждаме. Вярвам, че мястото, на което работиш е голяма част от вдъхновението на деня ти и е важно да си е твоето.OurHood са във фейсбук и в Etsy