Иван Христов: Градският пейзаж на София се променя, старото и новото съжителстват в сложна хармония

С изложбата Старите квартали на София, част от цикъла Невидима София, Програмата продължава своето пътуване през времето и пространството на столицата, разкривайки пластовете на градската история, която често остава скрита зад сивите фасади и в улисаните ни във всекидневието крачки.

От 17 до 31 октомври в Grand Hotel Sofia и от 14 до 27 ноември в The Mall с кадрите на Иван Христов и Яница Генова разкриваме как духът на града продължава да живее в тези пространства дори когато те се променят, изчезват или се поглъщат от съвременността.

Разговаряме с Иван Христов, уловил пулса на старите софийски квартали

Иван Христов започва да се занимава с фотография през 2017 година, част от Разказ студио, завършил фотография при Красимир Андонов в НАТФИЗ и e асистент на фотографа Васил Германов от 2019 насам. Работи като фотограф и оператор на свободна практика.

Какво ново забеляза в облика на старите квартали?
Не разбирам много от градоустройство, архитектура, опазване и като цяло съхраняване на паметници на културата, но винаги в главата ми е стояла темата за това колко е трудно днес да искаш да направиш нещо ново, но и да уважиш какво е оставено от предните поколения, да се съобразиш къде си и какво се случва околото теб, да намериш начин да направиш мост между желанието за модерна визия и уважението към историческата такава.

Каква роля играят светлината и сянката в твоята работа, особено при разкриването на духа на многоликатат ни столица?
В този период, в който снимахме беше предимно облачно, не бих казал, че светлината имаше водеща роля, просто не беше това, което ме водеше в случая.

Как подхождаш към улавянето на баланса между миналото и настоящето в твоите снимки?Избягвам да снимам паркирани автомобили например. Често си говорим с мои приятели, че това е първото нещо, което винаги ни прави впечатление, когато видим стари снимки и сравним със съвременния пейзаж – модерният дизайн на колите и формите им убиват обстановката. Същото важи и за разнородните външни реклами, направени с какъвто и да е шрифт и цвят. Въпреки това, се старая да обединявам миналото и настоящето в един кадър, но по-скоро се получава усещане за съпоставка, отколкото за хомогенност.

Сподели ни конкретен момент или преживяване по време на снимките, което ти остави трайно впечатление.
Ако трябва да съм честен, нещо, което ми направи най-силно впечатление, особено докато снимах в центъра на София, е този феномен, който си имаме тук – независимо каква е сградата, трябва да стърчат поне няколко климатика. Това е от тези неща, които виждаме всеки ден, не са тема, те са просто част от пейзажа и сме ги приели, но ме изумява през какви фасади климатиците все пак успяват да пробият. Един ден тръгнах да снимам само климатици и осъзнах, че съм събрал достатъчно материал за изложба по тази тема. Докато ги снимам, в един момент зърнах църквата „Св. Неделя“ и си помислих: „Възможно ли е?“ Започнах да я обикалям, за да направя пълен кръг, и тогава го видях – климатика, скрит зад ъгъла, сякаш се опитваше да се слее с фона. Дори и църквата не беше защитена от тези модерни устройства – външното тяло на климатика, което сякаш си пробива път навсякъде. В крайна сметка, може би дори Бог не е над климатиците, или те са над него – зависи от гледната точка.

С какво черно-бялата гама допринася за разказа на изложбата?
Спестява ни целия цветен шум, в който живеем, всички реклами на магазини, постери на спирка и какво ли още не. Допринася с консистентност.

Как виждаш трансформацията на градския пейзаж на София и какво послание би искал зрителите да усетят, докато се вглеждат в кадрите?
Градският пейзаж на София постоянно се променя, като старото и новото съжителстват в сложна хармония. Моето желание е зрителите да се замислят за това как тези промени се отразяват на нашата идентичност и как можем да запазим духа на миналото, дори в свят, който непрекъснато се модернизира. Искам да усетят отговорността, която носим за запазването (или загубването) на облика, който някога София е носила, както и посоката, в която се променя – промяната е неизбежна, въпросът е в каква посока.

Как смяташ, че индивидуалните ви стилове като фотографи с Яница Генова се допълват в тази изложба?
Яница има много интересен поглед и се радвам, че проекти като този ми дават възможност да се запозная и да работя с хора като нея. С нея доста бързо и лесно се напаснахме, дори не беше търсен ефект, с няколко думи успяхме да си сложим рамки, в които да се движим и впоследствие изложбата започна сама да се реди, нямаше момент, в който да се чудим как да съчетаем кадрите.

С какво би била ценна за обществото ни фотоизложбата “Старите квартали на София”?Фотоизложбата би могла да насочи вниманието към историята и културата, заложени в архитектурата на старите квартали, и да предизвика интерес към тяхното съхранение или развитие в правилната посока – поне така се надявам.

Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Събитието се осъществява благодарение на мястото, в което можете да откриете толкова много за вас – The Mall, посланиците на модата Fashion Days, защитниците на чистата кожа Etat Pur, любимите вкусове на NESCAFÉ® Dolce Gusto®, пивките вина и панетоне на SETU, орисниците на недвижимите имоти Galardo, венецианските вкусове на Cichetti&Vino, изворът на хидратация Вода Свобода и емблематичният за столицата ни Grand Hotel Sofia.